— Не — прошепна тя с треперещ глас. Една сълза затрепка на миглите й и се отрони надолу по бузата. С това се отрони сякаш и последната й надеждица да запази гордостта си. — Не.
— И какво, по дяволите, правиш тук с друг мъж?
Ревността просто скърцаше като пясък в гласа му. Серена се ококори.
— Дейвид? Той ми е само приятел. Работим заедно.
— Приличате на влюбени.
— Глупости! — изфуча Серена. — А освен това, не те засяга!
Лъки отстъпи назад и сложи ръце на кръста си. Мракът в погледа му ставаше все по-гъст, очите му станаха черни като нощта.
— Засяга ме и още как!
— Така ли? — Серена вдигна вежди иронично. — И защо, ако мога да попитам?
— Защото те обичам! — сопна се гневно Лъки.
Изведнъж стана абсолютно тихо. Серена го гледаше, без да може нито да издаде звук, нито да помръдне.
— Обичам те! — повтори Лъки тихо, вече без гняв.
Без да откъсва поглед от Лъки, Серена бавно се изправи.
— Вече се бях отчаяла — прошепна тя. — Толкова дълго те чаках… — Тя поклати глава. Сълзи напълниха очите й и замъглиха всички образи. — Кажи го пак! — примоли се тя, когато той я взе в прегръдките си. — Моля те, повтори какво каза!
— Обичам те! Обичам те!… — всяка дума бе целувка. Лъки я притискаше към себе си, вдъхваше насладата от близостта на тялото й. — Je t’aime, ma cherie, je t’aime!31
Той я притисна бурно и целуна устните й. След безкрайните месеци без нея той просто чувстваше, че губи свяст от жажда и глад. Езикът му докосна нейния, вкусваше сладостта й, пиеше без насита… Откъсваше уста само за миг, за да поеме сълзите по бузите и по миглите й.
— Не плачи, скъпа! Не плачи! Всичко ще се оправи.
Серена не можеше да издържа повече. Вълнението бе твърде голямо, самообладанието я напусна. Тя скри лице в широкото му рамо и се разрида неудържимо под напора на чувствата. Беше се вкопчила в Лъки, търсейки неговата сила, изпълнена с безкрайна благодарност към Бога, че може отново да го държи в ръцете си.
— Омъжи се за мене, Серена! — Гласът му бе напрегнат и дрезгав. — Нужна си ми. И да обърна живота си на сто и осемдесет градуса, пак няма да има никаква стойност, ако ти не си при мене. Омъжи се за мене!
Серена вдигна глава, погледна го и успя да се усмихне с треперещи устни. Това е един суров мъж, своенравен и горд. Животът с него няма да е нито лесен, нито скучен. Но животът й без него нямаше никаква стойност. Добре, любовта й взривява границите на здравия разум, но какво общо има разумът с любовта?! Не очите й, а нейното сърце съзря какво се крие под неговата броня, сърцето й именно разбра, че този мъж заслужава обич…
— Омъжи се за мене, Серена — повтори отново той.
— Да — прошепна Серена.
— Искам да имаме деца…
— Да… — Усмивката й стана по-широка. Тя хвана ръката му и я сложи на заобления си корем.
Не беше нужно да казва повече. Лъки прочете останалото в очите й. В сърцето му затрептя топлина, като си я представи с дете на ръце, с едно тъмнокосо бебе, което суче от гърдите й. Животът заслужава да се живее! А той почти се беше отказал!…
Той взе Серена в обятията си. Любовта му се разрази в него като гръмотевична буря, която помита всичко, всичко, дори последните сенки на мрака в неговото сърце.
Най-сетне той я пусна и изтри с палец последните сълзи от очите й, сериозен и вглъбен, като че свещенодейства.
— Не зная дали ще бъда добър съпруг, скъпа. Толкова дълго бях сам! По-дълго, отколкото предполагаш.
— Не се страхувай — отвърна Серена и сложи длан на гладката му буза, — никога вече няма да бъдеш сам.
— Моята жена ще е с мен.
— Винаги.