— Аз съм Серена Шеридан — каза тя колкото се може по-равнодушно.
Лъки Дусе я стрелна с поглед. Едно мускулче на челюстта му се сви на топче и отново се отпусна.
— Зная коя сте — каза той, като че се оправдаваше.
Серена не обърна на тона му и продължи делово:
— Искам да наема водач, мистер Дусе. Джифорд Шеридан е мой дядо. Търся човек, който да ме отведе в колибата му. Мистър Готие ми каза, че всички добри водачи са ангажирани за събота и неделя. Изглежда сте останал само вие. Представлява ли за вас интерес тази сделка или не?
Лъки отстъпи назад и отново се облегна на плота на бара. Зад него Лорънс бе превключил телевизора от срещата по борба на някаква забавна програма. Пееше Айри Лежюн на някакъв изкълчен френски „La jolie blonde“3 Колко подходящо!
Той дръпна от цигарата си и пое дълбоко, докато димът изпълни всяко ъгълче на дробовете му — да упои сякаш чувствата, които изведнъж се събудиха в него.
Още когато влезе от задната стая и я видя, почувства, като че някой го удари в слънчевия възел. Шелби! Изумлението разбуни спомени и чувства и като повлякла от мъртви водорасли в килватера на кораб, в него се заплетоха болка, гняв и страх. Тази болка и този гняв му бяха стари познайници. Уплаши се, че ще изгуби самообладание, просто усещаше как то се изплъзва като мокро въже между пръстите му. Не можеше да се овладее, макар да си повтаряше, че това не е жената от неговото минало, а сестра й — човек, с когото не е имал никога нищо общо. А и не би желал да има. И все пак те бяха близначки, може би не напълно еднакви, но направени от едно и също тесто…
Лъки се взираше в жената пред себе си й се опитваше да отпъди всички лични преживявания, да се съсредоточи само върху външния й вид. Не би трябвало да е чак толкова трудно — тя беше прекрасна. От безупречно фризираната коса с цвят на пчелен мед до връхчетата на бежовите обувки — всичко издаваше високата класа. Тази жена, с всичко по нея, спокойно би могла да бъде издялана от алабастър и поставена в някой музей… Погледът му опипа лицето й — лице на ангел с изящни скули и бляскави тъмни очи, в които горяха огньове… Почувства как в него се надига желание.
Лъки изруга на ум, хвърли цигарата си направо на протрития дъсчен под и разтри гневно фаса с върха на обувката си. Без да се извръща, той се пресегна назад, взе бутилка „Джек Даниълс“ и отпи солидна глътка. Лорънс не каза нищо, само смръщи чело, погледна настрана и поклати укоризнено глава. Лъки върна бутилката на мястото й, проклинайки в себе си и скрупулите, които се бяха настанили сега там, където някога беше мястото на неговата съвест.
По дяволите! Проклинаше Джифорд Шеридан заради внучките му, които приличаха на ангели небесни, слезли между хората. Проклинаше жените изобщо. Проклинаше най-вече самия себе си. Ако има капчица разум, би трябвало да изхвърли мис Серена Шеридан от магазинчето. Ще си гледа своите работи и изобщо няма да се интересува от онова, което Шеридановци правят или не правят…
Имаше един момент, в който беше решил да започне да живее живота си само за себе си — а ето, че непрекъснато му се натрапваха разни особи. Той просто не желае да се забърква! Не иска да има нищо общо с неприятностите в Шансон дю Тер4, плантацията на Шеридан! Няма да рови отново в старите рани! Но самият Джифорд го беше въвлякъл вече донякъде в тази работа, а и неговият собствен залог в играта бе твърде голям, за да се измъкне с една незначителна роля в тази драма.
Проклинаше се и заради това, че изпитва състрадание. Беше повярвал, че стои над тези неща, беше решил, че горчивият му опит е изкоренил завинаги способността му да изпитва съчувствие към някого. А ето че сега изпитваше именно съчувствие. Това означаваше, че трябва да намери сили да го ликвидира. Господ да му е на помощ!
Серена го измери с един последен унищожителен поглед, завъртя се на тънките си токчета и се отправи към вратата. Лъки изруга без глас, догони я и я хвана за ръката.
— И къде желаете да идете, сладурче? Не съм казал, че няма да ви заведа.
Тя изгледа многозначително мръсната ръка, сграбчила ръкава й, погледна го високомерно в очите и каза с престорено сладък глас:
— Може би няма да наема вас, мистър Дусе.
— Както гледам, май нямате друг избор. Никой друг няма да тръгне да ви води чак до дупката на Джифорд. — Той се усмихна безрадостно. — Никой не е толкова луд.