— Значи само вие?
Лъки се усмихна ехидно — заприлича й на крокодил — наведе се към нея, докато устата му дойде съвсем близо до сладките й съблазнителни устни.
— Точно така — прошепна той. — Аз съм отвъд границата на доброто и злото. Правя всичко. Попитайте когото искате в града. Всички ще ви кажат едно и също: Il n’a va pas faire.5
— Е, аз пък съм психоложка — заяви тя със захаросана усмивка. — Би трябвало да се разберем чудесно, не е ли така?
Той пусна рамото й, като че ли току-що му бе съобщила, че е прокажена. Надменното, по мъжки арогантно изражение моментално изчезна и лицето му стана празно и непроницаемо. Той се обърна и тръгна към отворената странична врата, която водеше направо към едно от мостчетата за пристана.
Серена остана за миг неподвижна, вперила поглед в широкия гол гръб на Лъки Дусе, опитвайки се да се съвземе и да организира силите си. Коленете й бяха като желе, чувстваше стомаха си свит на буца. Усети, че старият Лорънс я гледа, но не помръдна. Никога, никога досега не бе реагирала толкава… примитивно на някой мъж. Беше интелигентна, образована жена, толкова се гордееше с това, че може да запази самообладание във всяка ситуация. А ето че сега под напора на Лъки Дусе основите на прословутото й самообладание се клатеха и заплашваха да рухнат. А това съвсем не й харесваше. Този човек беше неучтив и арогантен, и… Всички лоши думи, които й идваха на ум щяха да бъдат твърде меки, едва ли не ласкателни, когато ставаше дума за него. Няма никакво значение как изглежда. Той е просто един… неандерталец!
Да, но той беше единствената й надежда да се добере до Джифорд. Налага се да го потърси! Някой трябва да разбере какво се е случило. Шелби заяви, че няма понятие защо Джифорд е напуснал внезапно плантацията и се е оттеглил горе всред блатото. Може да му е дошло до гуша да живее заедно с Шелби и нейното семейство, докато се строеше новата им къща. Но може да има и нещо друго… Съвсем не е в неговия стил да дезертира през най-активния сезон и да остави юздите на захарната плантация в ръцете на своя управител.
Шелби беше подметнала кисело, че Джифорд е вече изкуфял. Ала Серена не можеше да си представи дядо си лишен от неговия остър като бръснач ум. Но пък толкова дълго не беше го виждала… Работата й в Чарлстън я ангажираше изцяло, не можеше да пътува много често. Толкова се бе радвала на това свое идване, мечтаеше да види старата къща в пролетна премяна. Но още вратата Шелби я посрещна с думите, че Джифорд е напуснал дома си. Сигурно се губи из своите мочурища… От две седмици нямали вест от него. Старчески щуротии… Шелби не преставаше да се жалва.
— Какво очакваш да направя? — ядосваше се тя. — Да тръгна да го гоня?! На ръцете ми са две деца, фирмата за недвижими имоти, имам си съпруг, а съм начело и на благотворителната кампания на Младежката лига в полза на гладуващите селяни в Гватемала… Нагърбила съм се с толкова отговорности, Серена! Не мога просто да скоча в лодката и да тръгна по петите му! А освен това той изобщо няма да ме послуша. Пък не можеш да искаш и от Мейсън да тръгне да го търси. Знаеш как отвратително се държи Джифорд с него. Аз бях до тука! Не мога да се разправям повече с него. Ти си психоложка. Иди, намери го и се опитай да вразумиш тая дебела глава!
Иди. Намери го. В блатото…
Серена почувства, че от това предложение кръвта замръзва в жилите й. Още я побиваха тръпки. Но беше достатъчно ядосана и разтревожена, за да преодолее поне за малко страха си. Без да се преоблече дори, тя излетя от къщата, за да търси водач. Просто не биваше да мисли за това, че се страхува! Трябваше да се види с дядо си, а пътят към него бе само един. Трябваше да намери тази негова ловна колиба, ако ще да е и в пъкъла! А ето, че единственият човек, който можеше да я заведе, току-що й обърна гръб и излезе от магазинчето.
Серена се втурна след Лъки Дусе. Опита се да подтичва с тясната си пола и високите обувки — крайно неподходящи за разходки по този изровен тротоар. Обедното слънце я заслепи, почти не виждаше къде стъпва по тесния дървен мостик. Душният нажежен въздух беше изпълнен с изпарения на застояла и мръсна вода и бензин.
Лъки стоеше на отворената врата към работилницата.
— Не казахме нищо за заплащането — подхвана Серена, сякаш изобщо не допускаше, че той може да е размисли и да се е отказал.
Тя се опита да диша равно и спокойно, когато застана под самата му брадичка. Дори отблизо той приличаше на излята от бронз фигура, а не на човек от плът и кръв.
Лъки я погледа от горе надолу с такава ненавист, като че ли току-що бе казала нещо по адрес на мака му.