— Вашите пари не ми трябват — каза той високомерно.
Серена завъртя очи и вдигна ръце в жест на пълна капитулация.
— Простете, но мислех, че за една нормална работа би трябвало да се очаква и нормално заплащане. Постъпих много глупаво…
Той не реагира. Наведе се да вдигне някаква кутия, пълна с омаслени машинни части. Вдигна я толкова леко, като че беше пухче, и я сложи на тезгяха. Държеше се толкова непристъпно, че тя кипна.
— Защо усложнявате нещата?
Лъки обърна глава и я удостои с подигравателна усмивка:
— Ами защото съм сложен човек. Мисля, че вече можахте да го разберете. Нали сте интелигентна жена.
— Често казано, изненадва ме, че вие признавате наличието на интелект у една жена. Бих ви сметнала за човек, който вижда у жената едно-единствено предназначение.
— Казах, че сте интелигентна, а не полезна. Не мога да кажа колко сте полезна, преди да легнете гола под мене.
Като че ли я удари гръм! Серена реши, че това е от възмущение и ярост. То положително не можеше да има нещо общо с внезапно изникналата престава как лежи в леглото с този… варварин! Тя кръстоса ръце пред гърдите си, като в самоотбрана и се огледа наоколо с престорено учудване, преди да се обърне бойко към него.
— Извинявайте, но просто исках да се уверя, че не сме се пренесли в каменната ера. Значи ще ме бухнете по главата с някой голям кокал от динозавър и ще ме завлечете в пещерата си, така ли?
Той вдигна предупредително пръст и сви навъсено вежди над святкащите си очи:
— Малко прекаляваш с приказките, скъпа!
Той бързо дойде до нея — тя се видя притисната към рамката на вратата. Успя веднъж да си поеме дъх, но после, когато твърдото му бедро се пристисна в нейното, дъхът й направо секна. Лъки опря длани на дървената рамка над главата й и се наведе към нея. Серена усети до бузата си топлия му дъх, заля я остра миризма на тютюн и уиски.
— Никога не съм насилвал жена — каза Лъки тихо. Разтопеното злато на очите му я заля цяла. — Просто не се е налагало.
Запленен, като хипнотизиран, той не откъсваше поглед от устата й. Устните й бяха червени и сочни… С какво удоволствие би вкусил тяхната сладост! Но ще се откаже от този лукс! Разглезена, богата кучка! Не желае да има нищо общо с нея. Опарил се е вече! Господи! Не получи ли вече добър урок от нейната собствена сестра-близначка? Да се изложи отново на тази опасност, би означавало да се предаде, да се остави завинаги на демоните, на безумието…
И все пак желанието го разтърси като треска. Изисканият скъп парфюм му действаше зашеметяващо. Лъки сведе лице над ямката под врата й, изгарящ от желание да целуне нежната извивка между ухото й и строгата, закопчана догоре яка на тъмнорозовата й блуза. Усети своята мъжественост — тежка и пареща.
— Необходим сте ми като водач — изрече тя със стиснати зъби. Гласът й трепереше от ярост. Или от желание? А може би и от двете. — А не като жребец за разплод.
Лъки тайно беше благодарен, че тя разруши магията. Той отстъпи една крачка, изнесе крак напред и пъхна пръсти в колана си.
— Защо не, ангелче! Обещавам ви едно незабравимо пътешествие.
Серена го изгледа със святкащи от неприязън очи и отстъпи до самия край на мостика. Застана там като статуя. Несъмнено беше успял да нарани непоправимо женската й гордост. Точно това целеше. Колкото по-голяма емоционална дистанция се установи помежду им, толкова по-добре. Майка му би му откъснала ушите, ако го чуеше как говори с една жена, но тук не ставаше дума за добро държане, тук ставаше дума за оцеляване.
Той вдигна кутията с частите от някакъв двигател, премина с едри крачки на мостика и подвикна през рамо.
— Какво става, скъпа? Идвате ли? Нямам цял ден на разположение.
Серена се обърна и го погледна недоумяваща. Чак сега видя, че косата му е дълга почти колкото нейната — беше я завързал с кожено ремъче на тила, като плитка. Пират! Точно на пират й напомняше — и по вид, и по държане.
— Мислите сега да тръгнем, веднага, така ли?
Той не отговори. Явно бе, че се готвеше да тръгне веднага. Серена прокле на един дъх и Лъки Дусе, и всички тънки токчета и ускори крачка. Има ги всякакви негодници, но този тип беше върхът! Би му закачила собственоръчно медала от класацията, най-добре да го забоде направо върху голите му гърди, които приличаха на меден котел. О, в Чарлстън никога не би позволила на никого да се държи така с нея! Притежава достатъчно здрав разум и себеуважение, за да се впуска в някаква игричка от сорта на „Да опитомим дивака!“, без значение дали този дивак ще е неотразимо секси. Но тук не бяха в Чарлстън. Намираха се в Южна Луизиана, до подстъпите на Атчафалайа, една от непристъпните и девствени блатисти области на Съединените щати. А Лъки Дусе не беше нито шофьор на такси, нито строителен работник, който може да бъде сложен на място с един единствен леден поглед. Той не би могъл да бъде сравняван с никакво друго същество и беше съвсем мъничко по-цивилизован от девствените разливи на Делтата, всред която се намираха.