Изведнъж токчето й хлътна между талпите на мостика и се счупи — Серена едва не полетя в омаслената вода. Проклинайки високо тясната си пола, която просто я спъваше, тя се олюля, направи крачка назад и успя да се задържи, преди да е станало твърде късно.
Лъки спря и се обърна с престорено възмущение:
— Моля ви се, мис Серена! Какви са тези изрази?! Какво биха казали дамите от Младежката лига?
Тя стисна очи и изфуча като коте срещу него, докато подскачаше на крака със счупената обувка и се опитваше да свали другата. Стъпи боса на дъските, но подскочи като ужилена — някаква клечка се заби в стъпалото й. Сдържа се обаче и не издаде нито звук. Тръгна така към Лъки, опитвайки се да запази поне следа от достойнството си.
— Аз не мога да тръгна веднага, мистър Дусе — каза тя твърдо. — Възнамерявах това да стане утре сутрин.
Лъки сви безразлично рамене и се ухили широко:
— Е, жалко тогава, съкровище! Защото ако искате да вървите с мен, трябва да тръгнем още сега.
ГЛАВА ВТОРА
Изглежда нямаше избор. Ако се опита да упорства, цялата работа отива по дяволите. Ако отстъпи, значи да прежали гордостта си и да позволи на този господинчо да се надува още повече…
Серена вдишваше бавно и дълбоко спарения лепкав въздух, от който в устата й оставаше метално-горчив вкус. Призовавайки цялото си високомерие, тя вирна финото си носле и изгледа Лъки надменно.
Очите му проблеснаха като златни дублони над смешно дългите му, като че натежали от аркансил мигли. Едното ъгълче на устата му се изви нагоре като котешка опашка.
— Какво става, скъпа? Май че предпочитате да издавате заповеди, но не и да ги изпълнявате? Знаете, че не съм ви слуга. Ако ще тръгвате с мене, качвайте се в лодката. А ако си търсите някой, когото да водите за носа, можете да тръгвате пеша.
Серена почувства, че кипва. Прехапа устни и призова цялото си самообладание, за да не се изтърве да му каже къде — според нея — може да си завре лодката. В противовес на името си, което всъщност означаваше „Спокойната“, нейното спокойствие бе всъщност само щит, някакъв защитен механизъм, някакво прикритие. През целия й живот й се бе налагало да се бори с пристъпите си на гняв и упорство. Но сега именно упорството й помогна да надвие гнева. Този човек беше решил да я ядоса на всяка цена — е, добре, тя няма да се остави да я изкара от равновесие.
— Вие сте удивително неприятен човек, мистър Дусе — отбеляза тя с вбесяващо спокойствие, като че говореше за времето.
— Правим каквото можем, мадам!
— Просто възхитително!
— Ще се качите ли най-после?
Той сложи кутията с разглобения двигател до себе си, седна на мостика и потопи дългите си крака във водата.
— Трябва да спрем в Шансон дю Тер, искам да си взема някои неща. Няма да имате нищо против, нали?
Той я погледна с безизразно лице. Серена посочи нетърпеливо костюма си.
— Не очаквате, надявам се, да тръгна из блатата с такова одеяние?
Лъки смръщи чело и измърмори нещо, след което се плъзна надолу в лодката си.
— Не, не очаквам. Идвайте, и без това достатъчно се забавих! Виждате ли какво си навлякох на главата! Сега значи ще трябва да ви разхождам и из околностите.
Серена стъпи на крайчеца на мостика и погледна надолу. Чак сега осъзна какво безумие фактически бе цялото това начинание. Лодката на Лъки беше най-много около четири метра дълга, тясна като ствол на дърво, а за стабилност — по-нестабилна и от листо, поне на вид. Седналият в нея се намираше само на педя разстояние от черните води на реката.
В гърдите й се надигна страх и заседна като топка за тенис в гърлото й. Какво прави?! Трябва съвсем да се е побъркала! Готви се да повери живота си в ръцете на човек, до който не би посмяла да седне дори в автобуса. Тръгва с него из тресавищата, настанява се в лодката му, която надали може да плува по-добре от пробита обувка…
Из дивите тресавища… Какво ли не се случва. Хора изчезват завинаги…
Побиха я ледени тръпки, цялата й кожа настръхна. Серена прехапа устни и задържа дъха си обратно на всички дихателни техники за релаксация, на които учеше пациентите си. Но отдавна не беше изпитвала такъв страх! Неговата интензивност я изуми. Той се засилваше, пълзеше, напираше в гърлото й като вик, който иска да се откъсне от нея…