Слейд издърпа един от дървените столове стил „Уйндзор“ и го предложи на Рейчъл. Тя внимателно седна и оправи притеснено полата на роклята си, защото се боеше, че се държи глупаво. Тук се хранеше елитът на Уйчито и не беше си помисляла дори, че може да се озове сред него. Келнерът й подаде менюто и тя се залови да изучава списъка от чудесни супи, ястия от месо, дивеч и зарзават, изредените многобройни студени ястия, пасти, бисквити, пудинги, кремове и сладоледи. Към едно единствено меню от няколко ястия, се сервираха 16 горещи соса. Изобщо не беше чувала за поне половината от ястията, затова предостави на Слейд да направи поръчката.
След като си похапнаха чудесно, танцуваха валс под звуците на оркестъра. Докато се плъзгаха по паркета, Рейчъл не беше в състояние да мисли за друго, освен за ръката му в ръкавица върху нейния гръб. (Един джентълмен не биваше да слага гола ръка върху гърба на дамата си), нито да я притиска прекалено близко до себе си. Слейд не спазваше последното, но и тя нямаше нищо против, беше млада и влюбена, а той чудесно валсираше. Шампанското, което пиха на вечеря, й беше позамаяло главата и сега й се струваше, че би танцувала с него цяла вечност.
Най-сетне излязоха, сгорещени и без дъх, от „Оксидентъл хотел“ и тръгнаха на запад срещу хладния вечерник, повяваш, откъм реката. На брега Рейчъл и Слейд видяха в здрача огромна раирана палатка, която сутринта още не беше тук. Беше така претъпкана с хора, че стените й се огъваха. Двамата решиха, любопитни, да влязат и те. Така се озоваха на проповедта на отец Профит, тъкмо когато нещата вече бяха излезли от всякакъв контрол.
Като разбра, че това е религиозно събиране, Слейд понечи да си тръгне, но междувременно палатката така се беше напълнила, че двамата с Рейчъл не можаха да си проправят път към изхода. Освен това срещнаха толкова злобни погледи, задето пречат на богослужението, че се отказаха от намерението си. Слейд поклати примирено глава.
— Не си представях по този начин завършека на една приятна, прекарана заедно, вечер — извини се той. — Надявам се все пак, че това тук няма да трае цяла нощ.
— Представа нямам, никога не съм присъствала на такова събиране — призна си Рейчъл.
— Тихо, тихо! — изсъскаха хората зад тях. — Мълчете, искаме да чуем какво казва проповедникът Профит.
Двамата направиха гримаса. Наистина не бяха си представяли подобен завършек на вечерта. Бяха мислили по-скоро за разходка на лунна светлина покрай реката и няколко целувки под звездното небе. Рейчъл и Слейд замълчаха учтиво и насочиха по неволя вниманието си към трибуната, където проповедникът Профит пуфтеше като набиращ скорост локомотив.
Откровено казано, Финеас Ф. Профит, не беше посветен в свещенически сан. Беше незаконен син на „доктор“ Профит, пътуващ лечител. До деня, в който Финеас пое пътя на божи човек, библейските му познания се ограничаваха с няколко изопачени цитата, повтаряни от неговия баща, като например: „Любовта към парите е всичко на този свят“ или „По-благословено е да вземаш, отколкото да даваш“.
За тази цел малкият Финеас беше изучил още върху коленете на баща си триковете, с които доктор Профит си изкарваше прехраната: да увива в листа пшенична или царевична каша и да я продава като лек (той не помага, разбира се, на хората, но и не им вреди, — казваше баща му). Знаеше също да смесва алкохол с опиум и царевичен сироп като средство за сън (ако друго не помагаше). Приготвяше плодови сокове с алкохол (хората си въобразяват, че от това питие се чувстват по-добре, даже да не е така — обясняваше баща му). Е да, Профит-младши го биваше да приготвя хапчета, пудри и настойки, които имаха единствената цел — да измъкват на хората парите от кесиите (крив ли им е някой, че са толкова глупави!)
В края на краищата баща му беше линчуван от тълпа разярени мъже, един от които беше загубил преди няколко дена съпругата си. Тя се беше отровила, изпивайки две пълни лъжици от силното успокояващо лекарство на д-р Профит, предназначено, според него, да премахва болката чрез изтръпване на цялото тяло. Оказа се, че въздействието му се дължи на малко, но достатъчно силно количество змийска отрова. За щастие на Финеас, след дълъг спор хората решиха, че е много млад, за да бъде обесен и го пуснаха да си върви след строго предупреждение да не се мярка повече наблизо. Та по този начин беше наследил съмнителната титла и медицинския фургон на баща си.
Въпреки страшния и позорен край на доктор Профит, Финеас продължи да практикува занаята на баща си, докато не избяга един божи ден по чудо от тълпа разлютени мъже, чиито плешивини силно се бяха изринали от препоръчаната от доктор Профит тонизираща течност.