След този провал Финеас стигна до убеждението, че е време да си смени професията. Трябва да му се признае, че добре познаваше човешката природа и по време на пътуванията си беше установил, че мнозина се оставят лесно да бъдат манипулирани в името господне. Затова реши да извлече от това капитал и да стане евангелист. Беше роден проповедник, обичаше да има публика, беше страстен и въздействащ оратор.
За да реализира новия замисъл, Финеас се върна у дома си да прибере пачаврата, за която се бе оженил преди години в пияно състояние и двете курвички, изглежда, негови дъщери. Продаде запасите от сиропи и други илачи, купи боя и пребоядиса яркожълтия медицински фургон. Купи и огромна вехта циркова палатка, която можеше да се сгъва и пренася с фургона. Набави дрехи, подходящи за сериозните роли, които семейството щеше да играе. После дълго ми и три безпощадно в коритото жена си и двете щерки, накара ги да се вчешат и да се облекат прилично, а накрая даже ги гримира леко, за да подчертае естествената хубост, която откри, за щастие, под слоевете мръсотия, пудри и червила. След което потегли за първата си проповед на пробудената съвест. Пришпорен от собственото си сладкодумие и възторжената реакция на пъстрата сбирщина нови енориаши, Финеас хвърляше гръм и мълнии, сипеше закани, призоваваше, бичуваше и обединяваше. Беше успял да събере толкова много хора, че беше сигурен — чул е послание божие и то гласеше: долари! От този ден Финеас стана дълбоко вярващ последовател не само на златния телец, но и на всемогъщата религия, която позволяваше на парите да текат така изобилно и лесно в дискосите, с които дъщерите му обикаляха богомолците.
Сега обгърна с поглед плътната тълпа, която беше събрал на източния бряг на Арканзас и се възпламени от собствената си фанатична проповед. Главата му с дълга, къдрава бяла коса трепереше като глава на ранен бизон, докато крещеше от подвижния си дървен амвон, впил в множеството пронизващи сини очи, целите в кървави жилки и стъклено-прозрачни от непрекъснатото пиене. Така се беше изпотил в задушната палатка, че дългите, засукани краища на мустаците му бяха увиснали, а лицето му беше станало кръв червено. Рейчъл го гледаше и се питаше дали не го стяга яката, та кръвта е нахлула в главата му. За пръв път виждаше толкова силно възбуден човек и ако пастор Профит не беше свещеник, щеше да реши, че е пиян. Той се олюляваше като в транс и сякаш всеки миг щеше да се строполи. Потокът от сантиментално-сълзливи изречения, който се изливаше от устата му, би изпълнил със завист всеки тексасец. Докато крачеше като луд напред-назад, една грозна синя жила пулсираше толкова силно на слепоочието му, че Рейчъл се боеше да не получи удар. Но когато се озърна, разбра, че е очевидно единствената, изпитваща подобни опасения. Всички останали го бяха зяпнали като хипнотизирани, не изпускаха нито една негова дума и така силно му ръкопляска ха, че неколцина също бяха заприличали на луди.
Изглежда от време на време, чувствата завладяваха толкова силно проповедника Профит, че той обръщани гръб на събралите се, навярно за да си избърше потта. В действителност отпиваше глътка от плоската, скрита в огромната му носна кърпа — и този трик беше научил от добрия си баща. После се обръщаше с нови сили към публиката и продължаваше фанатичната си проповед.
— Братя и сестри — крещеше той с пяна на уста и удряше силно с библията по амвона — вярвайте ми, библията не лъже, когато казва, както и евангелието, че ако пълзиш пред друг човек, за да спечелиш благоволението му, ти не си Христов слуга. Затова и аз не търся тази вечер тук никакви облаги за себе си. Искам само едно — да разпростра над вам словото на бога, който ме е призовал за свой верен, предан слуга, за да спасявам грешниците на тази земя. Чуйте! Вие, които сте мързеливи и грешни, вие, които растете сякаш цветя в полето, без да орете и сеете, вие, които се отдавате на пиянство и разпътни жени, вие, които търсите порока, бъдете предупредени: с мързел и пороци няма да постигнете нищо! Отворете ушите си и разберете: всеки ще пожъне каквото е посял. Затова не се уморявайте да вършите добро, трудете се и в уречения час ще приберете жътвата, както ще прибера и аз своята. Той помълча, после посочи, двете си дъщери, застанали до него на подиума. Сестра Джемайма и сестра Орейли ще минат сега с дискосите обяви той, — а сестра Танзи Мий ще ни поведе, за да издигнем към Всевишния радостната си песен. Позволете да ви замоля, братя и сестри, пригласяйте й, пейте: „What a Friend We Have in Jesus“, защото той наистина е наш приятел! — и Профит посочи с патетичен жест към небето.