Рейчъл беше очаквала някоя едра, руса валкирия. А Ливи Свенсон, (защото наистина беше тя), беше нисичка, закръглена, с дебел кестеняв кок на тила и кръгло като месечина бяло лице. Такива са симпатични при децата, но възрастен с такова лице напомня затлъстял, одъртял гном. Имаше съвсем кръгли кафяви очи с дебели черни мигли, които бързо-бързо примигваха, когато Гюс гледаше към нея, бузите й бяха пълни, червени, обсипани с лунички, носът чип. Приличаше на малко лисиче и Рейчъл нямаше да се изненада, ако от присвитите устица се подаде розово езиче, но те бяха създадени сякаш повече за да се цупят, отколкото за да бъбрят. В момента Ливи фиксираше пастор Профит с престорено набожен поглед и фалшива, уж добродушна усмивка. Но очите й се сториха на Рейчъл жестоки и студени, а в брадичката й имаше нещо, напомнящо упорито муле, Гюс заслужаваше съчувствие. Ако се ожени за Ливи Свенсон, а нещата явно отиваха натам, бракът нямаше да му донесе много радост.
— Братя и сестри! — изрева дрезгаво пастор Профит и върна Рейчъл към действителността. — Сърцето ми е преизпълнено от радост, защото вие чухте словото божие и то ви просветли. Щедрите ви дарения ясно го доказват. Когато дойде ужасният, но неизбежен ден на второто пришествие, онези, които са били щедри тази вечер, със сигурност ще преминат реката Йордан и ще заемат мястото си в небесния дом на Отца, защото всекиму се отдава според заслугите!
Събраните посрещнаха тези думи с високи възгласи „Амин, отче!“ и възбудата достигна своя връх. Рейчъл се питаше тревожно дали тези хора няма да започнат да се търкалят в транс по пода и да говорят на чужди езици. В нейната черква подобна служба никога не бе имало, там всичко беше тихо, сериозно и достолепно. Дори религиозните церемонии на чернокожите в Пенсилвания, на които беше присъствала, бяха наистина весели и оживени, но всякога в рамките на добрите нрави. А тези разюздани крясъци напомняха за бясната, необуздана ярост на въстанали плебеи. Това тук беше бъчва с барут, която можеше всеки миг да експлодира. Но пастор Профит не предприе нищо, за да успокои разбуненото множество. Тъкмо обратното, продължаваше да го разпалва. Рейчъл не подозираше, че в палатката, някъде в задните редици, стоеше и пияният Джонатан Бийчъм, увлечен и екзалтиран като всички.
Бийчъм беше изпил в „Силвър Слипър“ толкова много ракия, че вече не би могъл да каже как е стигнал до брега на реката, още по-малко как се е озовал на тази проповед. Но сега пияницата беше убеден, че бог е водил стъпките му, защото нямаше съмнение, че Всевишният говори с устата на проповедника Профит, а сестра Тензи Мий с червените си коси и зелените очи, с яркочервените устни и млечнобяла кожа е ангел, долетял от небето. В замъгленото съзнание на Джонатан гласът й звучеше като ангелска арфа, пищният й бюст беше по-мек от облак. Той копнееше почтително да я целуне, да я погали и да сложи покорно глава между двете прекрасни кълба.
Сестра Тензи Мий щеше да спаси него, клетия грешник. Да, трябваше да го спаси. Той не иска да свърши като онова жалко прасе Рей Крипън — намазан с катран и облепен с пера, направен за посмешище на целия град. Една нощ се появи в Дилейно върху мършавата си дърта кранта с ръждясали тенекии, вързани за опашката й. Олюляваше се на седлото като пиян. От всички кръчми и игрални домове наизскачаха хора да го видят — да това беше Рей, направен за посмешище от Слейд Меверик и Рейчъл Уайлдър. Щом тези двамата бяха подредили така жестоко Рей, само задето се опитал да открадне — според него на шега едно от мършавите добичета на Рейчъл, какво ли щяха да му сторят на него, на Джонатан, след като открай време го мразеха? Знаеше само едно, — че не иска да си има вземане даване с тези двамата. Трябваше да намери начин да се спаси от тях, преди да е станало твърде късно.
— Братя и сестри! Братя и сестри, въпреки доброволните ви пожертвувания — крещеше проповедникът Профит, — много се боя, че сред вас още има грешници и ви призовавам от все сърце: Разкайте се! Разкайте се! Разкайте се веднага, ви казвам, разкайте се докато не е късно и ще бъдете спасени! Държи ли дъртият демон Уиски и вас в ноктите си? — попита той и отпи голяма глътка от плоската. — Отречете се от дявола, ви казвам! Бягайте от неговите слугини, от тези изписани вавилонски грешници! Защото, не го ли сторите, ще бъдете прокълнати и ще горите в пламъците на ада, ще горите, ще горите до свършека на света, докато пламъците ви погълнат…