По волята на съдбата, тъкмо в този миг един от празнуващите бе запалил ракета. Тя разсече въздуха като артилерийски снаряд и избухна точно над палатката. Ракетата се разпадна на пламтящи късове, които се изсипаха върху покрива на палатката и я подпалиха. Изпърво всички вътре се вцепениха като от гръм, защото никой не знаеше какво се е случило и всички бяха оглушени от ужасния трясък. Но когато пламъците почнаха да проникват през раираните стени, някой посочи нагоре и извика: Божият съд ще ни съди!
Настъпи паника, хората викаха, опитваха се с ръце и крака да си проправят път към изходите. А понеже те бяха задръстени от тълпи, някои се устремиха към платформата, където проповедникът Профит, жена му и двете му дъщери стояха, пребледнели като платно и вцепенени от ужас, сякаш наистина се бояха, че ги е сполетял божият гняв. Мнозина пълзяха на четири крака и се промъкваха под стените на палатката, от което тя застрашително се олюляваше и можеше всеки миг да се срути. Други коленичеха с викове и се молеха, сякаш вярваха, че тях огънят няма да ги стигне, защото молитвите им ще ги спасят. Дъжд от искри валеше от покрива, обхванати от ярък пламък ивици плат се навиваха нагоре, после падаха и подпалваха сухата лятна трева. Лют дим изпълваше въздуха, заслепяваше хората и не им даваше да дишат.
Слейд веднага извади носна кърпа и я сложи пред устата на Рейчъл. После силните му ръце обгърнаха раменете й, той я притисна силно към себе си и взе да я бута грубо през паникьосаната тълпа. Извика й да държи главата си наведена и да не вдишва дима, а после си запроправя със сила път през множеството. В страха си за нея Слейд се бореше като диво животно, крещеше на околните да мируват, за малко не изкълчи ръката на една старица, когато я дръпна, за да не я стъпчат. Но по токът обезумели хора отвлече бабичката и можеха само да се надяват, че е успяла да се измъкне.
Рейчъл не беше изпитвала през живота си такъв страх, но, за разлика от околните, не изпадна в паника, защото дълбоко в себе си беше сигурна, че стига това да е по силите на човек, Слейд ще я измъкне, няма да я остави в този ад. Вярваше го с цялото си сърце и тази вяра беше молитвата, която мълвеше, докато се препъваше, кашляше и се давеше от лютия дим.
Секунди по-късно някакъв мъж блъсна Рейчъл и за малко не я събори. Когато Слейд я задържа, Рейчъл вдигна поглед и видя, ужасена, че мъжът, който се блъсна в нея, е Джонатан Бийчъм. Помътнелите му очи трескаво блестяха. Преди тя да успее да го задържи, Бийчъм вече беше скочил върху обзетия от пламъци подиум и сега крещеше: — Разкайвам се, разкайвам се! Спасете ме! Спасете ме! — Тя хвърли още един поглед през рамо и го видя за последен път; беше коленичил на подиума, стенеше и се вкопчваше отчаяно в сестра Тензи Мий, заровил лице между увисналите й гърди, а тя се опитваше отчаяно да се откъсне от него и да избяга от горящата палатка.
Мигове по-късно Рейчъл зърна Гюс, който дърпаше Ливи през полудялата тълпа. Тя крещеше и хълцаше истерично:
— Густав, биволе проклети, изведи ме от тука! По-бързо! По-бързо! Изведи ме оттук! Побързай, Густав!
Най-сетне той я вдигна на рамо и си запробива грубо път към изхода, при което събори една стена и скъса няколко от поддържащите въжета. Вятърът, духащ откъм реката тутакси изду с див рев палатката и я вдигна като огромно хвърчило, от което се скъсаха и последните поддържащи въжета. Ленената стена плющеше, бълваше огън и дим към нощното небе, в което ракетите продължаваха да се пръскат като бомби. После огромната палатка отново падна на земята. Множеството едва успя да се пръсне, преди палатката да рухне и да погребе всичко под пламтящите си стени.
Слейд успя да измъкне Рейчъл в последната секунда. Но преди да въздъхне с облекчение, зърна, ужасен, че полата на роклята й гори и пламъците вече са плъзнали към гърба. Рейчъл не подозираше, че гори, докато Слейд не се хвърли като луд върху нея и не я повали на земята. Тя вече се задушаваше, когато той почна да я търкаля по земята и да тъпче роклята, докато угаси и последното пламъче. После я притисна към себе си и прошепна: — О, скъпа, скъпа! — Притискаше я така силно, сякаш нямаше никога да я пусне. Тя трепереше в прегръдката му. Шокът, мисълта, че роклята й е изгоряла и че Слейд й е спасил живота — твърде много й се събра.
Сега палатката пламтеше като факла и виковете на болка на останалите под нея кънтяха в ушите на онези, които успяха да се спасят и сега гледаха от няколко метра разстояние този ад, в който и те за малко не оставиха живота си. Рейчъл се питаше, ужасена, дали Джонатан Бийчъм не е сред онези, чиито викове вече преминаваха в стенания, докато замлъкнаха съвсем. Тя не знаеше.