Рейчъл имаше предостатъчно собствени проблеми, пък и човешката природа, добра, или лоша, е такава, че собственият настъпен пръст е много по-важен от отрязания крак на съседа и тя скоро престана да мисли за брака на Гюс и Ливи. Беше ги забравила, когато Адам се появи един ден с новина, която трябваше да стане съдбоносна за Слейд.
Рейчъл нямаше да забрави до края на живота си този ден, защото не беше виждала и нямаше да види втори път Слейд така силно разстроен. От очите му сякаш изхвърчаха искри, когато Адам му подаде една нищо и никаква карта за игра, беше толкова страховит, че въпреки безмерната си любов към него, Рейчъл усети как кръвта се смразява в жилите й. Обезумяла от страх, разбра инстинктивно: случило се е нещо ужасно и така е променило всичко между тях двамата, че то едва ли ще стане някога каквото е било преди.
— Играх вчера фаро в една кръчма в Дилейно — започна Адам, за да обясни как се е озовала у него тази карта. Изчерви се при това признание и не смееше да погледне в очите Ева, която настръхна при тази новина и го изгледа укоризнено. — Както и да е, няма значение — продължи младежът. — Важното е, че на същата маса седеше някакъв тип. Не приличаше на обичайните посетители на Дилейно, беше добре облечен джентълмен. Отначало помислих, че е някой глупак, току що пристигнал с дилижанса от Изтока, някой френски франт — не го казвам, за да те обидя Слейд, но се оказа, че не е.
— Пи доста и все от скъпите вина, но изобщо не му пролича, въпреки че трябва да е бил пиян, защото не мога да си обясня по друг начин държането му. Докато играехме, той изведнъж реши, че крупието го мами — може и така да е било, не знам. Не си представям по кой начин, но не е изключено, нали? Стана кавга, крупието измъкна от ръкава си нож и докато някой успее да се намеси, французинът извади мълниеносно от джоба си пистолет „Деринджър“ и улучи крупието точно между очите. През живота си не бях виждал такова нещо, Слейд, кръвта беше изпръскала всичко наоколо. — Адам млъкна, уплашен, когато видя, че Ева пребледня. Но после продължи:
— … Работата е там, че след като всичко свърши, след като отнесоха крупието, а французинът даде на бармана пари, за да не вика шерифа, — имам чувството, че е от издирваните — този тип седна най-невъзмутимо и хладнокръвно на масата, сякаш нищо не се беше случило.
— Уф, нали знаете колко се интересувам от оръжие, та го заговорих и както си приказвахме, споменах между другото, че си имаме в Уйчито един прочут стрелец. — О, че кой е той? — попита французинът и аз рекох: — Слейд Меверик. Той ме изгледа изведнъж много странно и млъкна, да речеш, че го бях цапардосал с нещо по главата. После взе тестето карти, заизмъква ги една по една, докато не намери тази, която ви донесох, Слейд. Той дълго я гледа, като да беше за него нещо съвсем особено. После ми я даде и ме помоли да бъде така любезен да ви я донеса, понеже ви познавал, поръча също да ви попитам, дали още ви бива да играете фаро. Какво значи това, Слейд? — попита любопитно Адам. — Знаете ли какво значи?
Стрелецът мълча толкова дълго, че Рейчъл вече си помисли, че не желае да отговаря на младежа, но Слейд най-после изръмжа:
— Да, зная.
После скочи и излезе от къщата. Никой не каза нито дума, а Рейчъл стана и тръгна да търси Слейд. Отвори тихо вратата и излезе в нощния мрак. Той стоеше неподвижен на лунната светлина, малко по-надалеч, в прерията. Бавно, без да знае какво я очаква, Рейчъл се приближи към него. Сърцето й туптеше в гърлото.
Слейд не я чу да идва, беше сякаш в транс, втренчил поглед в картата в ръката си. Беше тройка купа — картата, с която Дигър Тибо загуби на фаро през онази нощ, когато Слейд му отне неговата възлюбена Терез Дювалие. Тройка купа — символ на преливащия от страст и ревност триъгълник, който бяха образували те тримата преди повече от десет години. Тройка купа, картата, върху която Дигър беше надраскал безсрамното си предизвикателство, отвело и тримата под прочутите брястове, където ставаха дуелите в Ню Орлиънс. Тройка купа, Терез беше мъртва, а Дигър още жив. Още жив! Слейд усети как кръвта нахлува в главата му и трябваше да направи усилие, за да се върне към действителността.