— Въпреки възраженията ми, Терез настоя да ме придружи. Тя чакаше в каретата под брястовете, докато Дигър и аз допряхме гърбове, а после отмерихме крачките, всеки с един от пистолетите на Дигър в ръка. Тогава не можех да си представя какво изживява в този миг Терез. Но в последния миг, когато вече се обръщахме, за да стреляме, тя изскочи от колата и се затича между дърветата към мен. Може би Дигър се бе обърнал измамно по-рано, отколкото трябваше и тя е искала да ме предупреди. Но не е изключено и да се е държал почтено, а тя просто да е полудяла от страх, че няма да го убия — та той беше изпратил толкова хора на онзи свят — и сега се опитваше да ми спаси живота. Казах ти — не знаех и никога няма да го разбера, защото това проклето копеле Дигър, вместо да стреля в мен, просто разстреля Терез. Беше я улучил хладнокръвно и безмилостно. Той уби Терез пред очите ми, защото знаеше колко я обичам. Понякога, понякога си мисля, че никога няма да го забравя… — Слейд млъкна и се опита да се овладее, а после продължи тихо:
— … Никога няма да забравя как стоеше там и се хилеше като луд, продължи да се смее дори когато натиснах спусъка и стрелях, а той падна. Не знаех дали е мъртъв. Вдигнах Терез на ръце, сложих я в каретата и препуснах като луд до първия лекар. Но беше късно. Когато стигнахме, тя беше мъртва. Гласът на Слейд стана зловещо глух. — От тогава прочиствам света от мръсници като Дигър Тибо — каза той, — а сега, когато зная, че е още жив, ще довърша онова, което започнах през онази нощ в Ню Орлиънс. Дължа го на Терез. Дължа го на самия себе си.
Сълзите по лицето й проблясваха като малки призми на лунната светлина и Рейчъл понечи нещо да каже, да протестира — тя го обичаше и се боеше да не го загуби, както се бе страхувала от това и Терез Дювалие. Но Слейд я накара с един само жест да замълчи.
— Не, нито дума, Рейчъл. Губиш си само времето, ако искаш да ме придумаш да не отида. Не мога да не отида. Известни са ми всички разумни доводи за това, че е по-добре да не се срещам с Дигър, но имам и една единствена, но толкова неумолима причина да го сторя, и тя е предостатъчна. Тя натежава над всичко. Затова, моля те, прибери се. Моля те, Рейчъл. Трябва да остана за малко сам и да помисля всичко, за да го видя ясно.
Рейчъл напразно се опита да сподави хълцането си, обърна се и изтича към къщата. Слейд гледаше подире й с буца в гърлото и се опитваше да не се поддаде на чувствата си. След малко тръгна е решителна крачка към обора да впрегне колата и да отведе децата у дома им.
В обора свари Поук. Скитникът го погледна мълчаливо на трепкащата светлина на фенера и пак се обърна рязко към конете. Поук въздъхна. Задачата, която си бе поставил нямаше да е лесна. Но той не се отказа.
— Слейд, имаш ли минутка време за мен? — попита той.
— Да не си решил случайно да се набъркваш в моите работи, Поук? По дяволите, човек не може да остане тук минута спокоен — отряза го грубо Слейд. После попита недоверчиво: — Рейчъл ли те изпрати?
— Не-е-е, не ме е пращала. И бъди, ако обичаш, малко по-учтив, като приказваш с мене, Слейд Меверик. Войната свърши и аз съм свободен чернокож. — заяви Поук. — Не съм един от негрите в плантацията на баща ти. Не го забравяй, освен това не съм и чак толкова дърт, та да не мога да те опердаша. Но все трябва да се намери някой да защити госпожица Рейчъл. Фремънт май вече не може да те понася, понеже си наскърбил момичето и вече е готов да посегне към пушката. Поук си пое дъх, после каза: — Ти добре знаеш, че Рейчъл те обича, Слейд.
Негърът видя със задоволство как Слейд направо се вцепени, но успя да се овладее и да продължи да се занимава с конете си.
— Ти май нещо си сънувал, Поук — измърмори той.
— Ами, няма такова нещо. Човече, помниш ли деня, когато Окс те фрасна със стола по главата, а? Амче аз си рекох, момичето ще припадне, като те гледа проснат на земята. Беше побесняла, награби крак от стола и за малко да претрепе стария Окс. Би го, ти казвам, яко го би. Познавам Рейчъл откакто се е пръкнала на тоя свят, и ти казвам, толкова разтревожена не бях я виждал. Понеже тя тогава помисли, че си умрял. А сега искаш да ходиш да се стреляш с оня французин и да рискуваш той тебе да утрепе, така ли?