Очакваха торнадото да ги засипе, или да ги издигне високо във въздуха, очакваха да преминат в царството на забравата. В този кратък миг, който ги отделяше от вечността, сърцата им преливаха от общи спомени и любов и всеки горчиво съжаляваше, че не е споделил чувствата си. Но беше твърде късно.
Но ето че само след миг двамата осъзнаха, че смъртта ги е отминала, пощадила ги е, защото торнадото беше направило капризен скок от края на ямата към близкия хълм. Там спря за малко, сякаш за да огледа околността. После продължи нататък, избрало нов път за поразиите си. Едва на много мили далеч то щеше да загуби силата си, да се откъсне от земя и небе, да падне като отскубнато перо и да почне да се върти все по-бавно, преди да се прекърши и да се превърне в нищо.
Земята отново задиша, отначало съвсем леко. Тъмният хоризонт се проясни, слънцето вече се опитваше да си пробие път през разкъсаните облаци и тънкия слой прах.
Дълго след като торнадото изчезна в далечината, Рейчъл и Слейд продължаваха да лежат, мълчаливи и неподвижни един до друг, още неспособни да повярват докрай, че ги е отминало, че не ги е помел хаотичният му, необуздаем гняв. Смаяна, Рейчъл чуваше как сърцата им продължават да туптят и усещаше върху кожата си топлия дъх на Слейд. Да, бяха останали живи.
Буря от непознати чувства я изпълваше сега, силна и тътнеща като същинско торнадо. Останала жива и невредима, тя се усещаше като богиня! Здрава и читава! Кръвта шумеше в ушите й, подхранваше, като мистична сила, живота в цялото й тяло. Тя се обърна към Слейд и прочете в пламтящите му очи, че и той изпитва същото, мисли по същия начин. Като наемен убиец навярно го е изживявал неведнъж, неведнъж е гледал смъртта в очите. Но за Рейчъл това беше зашеметяващо и ново усещане, което искаше да сподели с него. С цялото си сърце и душа тя го желаеше, искаше го.
Торнадото й показа още веднъж колко бързо и безпощадно може да дойде смъртта — за нея и за онези, които обичаше. Затова имаше само едно желание: ако на Слейд му е писано да загине в предстоящия дуел с Дигър Тибо, да й остане поне споменът, че го е любила в сладостната лятна трева. Искаше да носи в себе си този спомен до края на дните си. Искаше да зае, че макар и за кратко, но е бил изцяло неин, каквото и да се случеше след това.
— Желая те, Слейд — прошепна тя. — Вземи ме. Люби ме. Моля те.
Един миг той я гледа безмълвно. Виждаше сияещото й лице, разрешената коса, заприличала на разпиляна слама и така искаше да зарови в нея лице, да я обвие около шията си. Готов съм да потъна в зелените, мамещи дълбини на очите й — мислеше си той. Ноздрите на хубавото й носле трептяха от радост, че е оживяла, а сега и от чудесното очакване. В нея се надигаше нещо, от което дъхът й се учести, сърцето й биеше все по-лудо…
Страст и желание. Беше така, както го каза Рейчъл. Тя го желаеше. Слейд го усещаше по начина, по който трепереше под него. Беше едно цяло със земята и така тръпнеше от напиращия в нея живот, сякаш той щеше да се излее от нея като буен поток, сякаш тя инстинктивно желаеше тъкмо това. Слейд Меверик я разбра и сега, както бе я разбрал в нощта, когато Тоби умря. Но днес нямаше траур, днес това не беше слабост, нито беше срамно. Този път тя нямаше да съжалява, че е разкрила чувствата си.
Погледът му се помрачи и в този миг Рейчъл разбра, че Слейд няма да се дръпне от нея. Обзе я дива възбуда. Устните й се разтвориха в безмълвно очакване, когато Слейд се нахвърли с тихо ръмжене върху нея и брутално овладя устата й. С всяка фибра на съществото си тя се притискаше към него, отваряше се за него, приемаше го с жадни устни и прострени ръце, притиснала тялото си към неговото. Колко добре си подхождаха телата им, сякаш създадени едно за друго.
Целуваха се, прегърнати, търкаляха се по земята и смъкваха взаимно дрехите си, докато останаха най-сетне съвсем голи и без да изпитват капчица срам. На Слейд му секна дъхът, когато зърна Рейчъл, позлатена като житен клас, по-хубава отколкото бе могъл някога да си я представи. Посегна алчно към нея и тя дойде в обятията му, алчна като него и телата им се сляха. Плът преливаше в плът, — те се вкусваха един друг, докосваха се, обладаваха се и се отдаваха.