Рейчъл не се опитваше да сдържа бликналата страст, желанието си за наслада. Не беше си представяла, че ще бъде така, не беше подозирала колко силно е дивото, лудо желание, което я погълна цялата, помитайки всички отбранителни линии. Сега беше уязвима и беззащитна, но вече й беше все едно. Сърцето й биеше лудо в гърдите, туптеше в ушите й, в шията, виеше й се свят, като след продължително тичане. Впиваше се трескаво в сладостните устни на Слейд, в езика и ръцете му, искаше все повече и повече.
Пръстите му се заровиха в разпилените й коси, повдигнаха лицето й към неговото. Езикът му ближеше нагло устните й, повтаряше очертанията им, задържаше се в ъгълчетата, преди да проникне в устата и да се заиграе в тъмната, влажна долинка, толкова майсторски, че Рейчъл само стенеше и отговаряше радостно на целувките му. Езикът й се обвиваше около неговия, докато и двамата не си поеха, задъхани, въздух.
Устните му пиеха сладостно от нейните, мустаците му я гъделичкаха. Той хапеше устата й, сякаш искаше да я погълне. Божичко, искам да я погълна — помисли си тъкмо в този миг Слейд почти тъжен, че беше чакал толкова дълго този ден. Целуваше я отново и отново, езикът му се наслаждаваше на медения вкус на меките й, покорни устни, между които се потапяше упорито и грубо, за да пробуди в нея омайните чувства и желания, които можеше да събуди единствено той.
Ръцете на Рейчъл се вкопчиха в разчорлените му коси, притеглиха го по-плътно към нея, когато устата му остави пареща диря от бузата до слепоочието й. Той зарови лице в косата й, вдишвайки дълбоко аромата на люляк, който се смесваше сега с потта, покрила тялото й в задушния ден.
— Рейчъл, мила — шепнеше й той пламенно в ухото, а топлият му дъх я караше да тръпне от наслада. — Ма cherie, mon amour!
Той стенеше и шепнеше френски думи, сякаш английските бяха неспособни да предадат чувствата му. Тя не разбираше думите, но това не я смущаваше. Сладките, меки каденци бяха като музика за нейните уши, докато той я целуваше, галеше я, а нейното желание ставаше все по-силно.
Устните му чертаеха пареща пътечка по тънкото й вратле до гърдите, където сърцето й трепкаше като уловена пеперуда. Горещият му език се задържаше там, докато ръцете му се разхождаха мамещо по цялото й тяло и галеха гърдите й. Тя затаи дъх, когато вятърът погали голото й тяло и докосна пъпките на гърдите, както ги бе докосвал Слейд с пръстите си — нежно и леко, преди да ги натисне с палци. Устните му пътуваха смело през долчинката между гърдите и поемаха ту едната, ту другата пъпка. Той ги докосваше леко със зъби, всмукваше ги в топлата, влажна пещера на устата си. Езикът му описваше сладостни кръгове и караше Рейчъл да изгаря от страст. Усещаше как зърното се втвърдява, става кораво като сладка слива и узрява, а той продължаваше да смуче, езикът му продължаваше танца си, до мига, в който тя усети, че повече не може да търпи и се притисна силно в него, вкопчила пръсти в косата му. Като огън горяха устните му върху нейните гърди. Той я притисна силно към себе си.
Тъмните къдрици на гърдите му бяха като копринени под ръцете й, над чувствителните връхчета на нейните гърди. Дланите й се плъзгаха по гладкия му гол гръб и тя усещаше как мускулите му набъбват под пръстите й, тя прокарваше лекичко нокти по кожата му, изстена леко, когато Слейд впи зъби в шията я. Ухапването му се превърна в целувка. После устните му отново завладяха нейните, а ръцете му отново посегнаха към гърдите й. Пръстите му галеха коравите връхчета. Когато ги галеше с ноктите на палците си, пъпките примираха от удоволствие, а членът на Слейд се втвърдяваше от желание. Той погледна още веднъж гърдите й, наведе глава и всмука още веднъж жадно сладките пъпки.
Времето не съществуваше. В неговите прегръдки то нямаше никакво значение и тя го остави да си тече. Не я интересуваше нищо освен чувствата, пронизващи тялото й, откакто той се разпореждаше с него. Той беше като великолепно вино, замайващо, освобождаващо. Задъхани, те се опознаваха взаимно. Тя беше като тревите в прерията, огънати от вятъра, косата й като стръкове диви цветя, които ги примамваха, за да ги обгърнат с копринен пашкул. Като крила не пеперуда трептяха езикът и ръцете й над тялото на Слейд, вкусваха го и го докосваха навсякъде, водени от него и от инстинкта й. Докосванията й доставяха удоволствие, защото кожата му беше гладка като велур, но и корава като рог на бизон там, където се белееха белезите, свидетелства за неговата жажда за живот. Тя беше очарована от неговата сила, от упоритостта, с която я покоряваше, та макар и само в този миг, както го покоряваше сега и тя.
Сливането им беше диво като вятъра, брутално като прерията. Прекалено дълго го бяха чакали и сега грабеха алчно, ненаситни като торнадо, всичко, което можеха да досегнат. Тя не беше подозирала колко много има за другия във всеки от тях. По-силна и от двама им, страстта ги изпепеляваше и те се притискаха един към друг, поглъщаха се един друг, докато нито едно кътче, долчинка, извивка по тялото на единия не останаха непознати за другия.