Горкият глупак — помисли си презрително конникът. Личи си, че комай не е много смел. Тая пощуряла кобилка, да беше негова, отдавна щеше да я е научил как да се държи.
Искаше вече да си продължи по пътя, но думите, произнесени от фурията, го накараха да дръпне юздите на коня си. Впери учудено поглед в стройната й, разтреперана от гняв фигура.
— Аз те предупредих, Джонатан Бийчъм — ревеше тя. — Няколко пъти те предупредих пред всичко живо. Да не речеш после, че не съм.
Въпреки бързите си реакции, конникът не успя да стори нищо, а Рейчъл Уайлдър вече беше изпразнила своя Паркър „Дамаск“ модел 1869-та в прозорците на кръчмата.
За голям късмет на Джонатан проститутката Емалу притежаваше безпогрешен инстинкт за самосъхранение и веднага го накара да залегне на пода до нея, само миг преди прозорците и голяма част от рамките да се пръснат на парченца и дъжд от стъкла и трески да се изсипе и вътре, и на улицата. Шумът беше оглушителен, а прикладът удари яко жената по рамото. Но Рейчъл и кобилата й Сънфлауър бяха свикнали с такива неща. Рейчъл се държеше здраво в седлото и наблюдаваше последиците от изстрела си (за които скоро щеше дълбоко да съжалява). Доброто й конче отметна глава и направи няколко танцови стъпки встрани.
За съжаление плашливото муле на Поук не беше толкова спокойно. Уплашено от писъка на жените в кръчмата и последвалата паника, то се задърпа неспокойно и взе да се вдига на задни крака. Едва не хвърли ратая, който се беше вкопчил отчаяно в седлото, но успя да ритне кобилата.
Сънфлауър не беше свикнала с подобни обноски, тя загуби самообладание, изцвили високо, вдигна се на задни крака и препусна. Рейчъл не успя да реагира достатъчно бързо, защото не очакваше подобно нещо от животното, дотогава кротко като агне. Успя само да прибере пушката в калъфа и да се наведе, за да не удари глава в ниската, издадена напред стряха на „Силвър Слипър“, защото само след миг кобилата беше вече на стълбището. Беше набрала такава инерция, че Рейчъл не можеше да я обуздае, а върху малкото пространство между коневръзите и кръчмата нямаше и място за маневриране. Сърцето на Рейчъл биеше лудо в гърдите, не можеше да направи нищо друго, освен да се приведе към шията на коня, когато той мина с трясък през тясната врата на „Силвър Слипър“, изкърти едното й крило от пантите и натроши другото.
Ако не беше всецяло погълната от усилията да си върне контрола над кобилата, Рейчъл щеше да се разсмее при вида на клиентите в бара. Те бяха наскачали бързо на крака и в желанието си да намерят някакво прикритие, бяха преобърнали маси и столове. Но животното беше сякаш полудяло и тя не можа да го спре. Едва се задържаше в седлото и в края на краищата престана да мисли и се остави на инстинкта си за самосъхранение.
Сънфлауър нахлу като пощръкляла в кръчмата, тя трошеше мебели, преобръщаше препълнените пепелници и гадното им съдържание се разхвърча наоколо. На Рейчъл й се повдигаше от смрадта на фасове и от резките движения на коня. Всичко се въртеше и се люлееше като изтръгнала се изпод контрола въртележка. Мократа й шапка изхвърча нанякъде, фуркетите се разпиляха по пода, кичури руса коса се изтръгнаха от кока и сега й пречеха да вижда. В края на краищата и юздите се изплъзнаха от ръцете й. Въпреки студения вятър и дъжда, които проникваха сега през широко отворената врата на „Силвър Слипър“, лицето й беше плувнало в пот. Тя стисна зъби и се вкопчи, колкото можеше по-здраво, в седлото.
За неин голям срам някои от нехранимайковците в кръчмата, намерили сигурно прикритие зад бара, или зад разкривената стълба, сега вече се забавляваха от неочаквания спектакъл. Те крещяха, превиваха се от смях и я обсипваха с обидни възгласи.
— Яхни го, момиче! — викаха те с пиянски гласове и празнеха пистолетите си в тавана, от което Сънфлауър се паникьосваше още повече. — Покажи му къде зимуват раците! Йо-хо-хо!
За кратко време въздухът така се насити с прах от падащата мазилка и от пръснатите по пода стърготини, които кобилата разхвърляше с копита, че Рейчъл се закашля и с мъка си поемаше въздух. Междувременно конят й отново се бе насочил към изхода, където, от двете страни на вратата, имаше по един широк прозорец. Рейчъл разбра с ужас, че Сънфлауър има намерение да скочи през прозореца. Безсилна срещу тази катастрофа, тя зарови лице в дългата копринена грива на кобилата, а щом усети, че тя се готви за скок, затвори очи и почна да се моли. В следващия миг наоколо й се чу звънтене на натрошено стъкло и двете, тя и кобилата, изхвърчаха през прозореца.