— Понеже това никога няма да се случи, сър — отговори му тя високомерно — излишно е да си казвате мнението. Но въпреки това, не мога да не ви благодаря за бързата намеса при тези изключителни обстоятелства. Ако бъдете така любезен да пуснете сега кобилата ми, няма да ви отегчавам повече с присъствието си. Уверена съм, че Верн Лънди, собственикът на „Силвър Слипър“, колкото и да избягва подобни решения, този път положително ще прати да викнат шерифа Map, а пък аз нямам никакво желание да се озова в затвора и затова най-добре ще е да изчезвам.
Въпреки намерението си да го сложи на място, беше говорила твърде много и прекалено дълго, даваше си сметка за това. Но просто не можа да се възпре. Проклет нехранимайко! Защо трябваше да има най-сините очи, които бе виждала? Бяха като дълбоки езера под лятно небе. А как само я гледаше! Сякаш, да, сякаш я разсъбличаше. Това беше наистина прекалено, а на всичкото отгоре я изнервяше.
Що се отнася до мъжа, той реши, че е непривлекателна, неприятна жена, която си въобразява без всякакво основание, че е кой знае какво, но без основание. Седеше на коня права като метла и се опитваше да играе ролята на обидена и да го слага на място, въпреки че изглеждаше твърде зле и освен това сякаш изобщо не мислеше за евентуалните последици от държането си. На всичкото отгоре тази шантава идиотка взе че се изчерви, сякаш се е приближил на неприлично разстояние до нея. Върху пламналото й лице изпъкваха доста грозно луничките по скулите, а зелените й очи, единственото хубаво нещо на това лице, бяха станаха още по-зелени, тези очи върху сърцевидното лице приличаше на бездомна котка, която, въпреки гордия си вид си остава просто уличница. Като си спомни и думите, които беше изкрещяла на пияния тип на прозореца, преди да стреля в него, направо го засърбяха ръцете хубавичко да я напердаши.
— Ако ми позволите един въпрос, госпожице — дали не забравихте нещо? — попита той с ледено присмехулен глас. — Какво ще стане с вашия съпруг? — и той посочи долния етаж на разгромената кръчма, където Джонатан Бийчъм продължаваше да псува като хамалин.
— За мое голямо щастие — отговори Рейчъл с гримаса на отвращение, предизвикана от гнева на Джонатан — този пиян идиот не ми е съпруг. Не добави че е в същност доволна, дето не го уби, но съжалява, че не го е ранила. — Аз не съм омъжена, господине — продължи Рейчъл, а след днешния епизод, благодаря на бога, че бях достатъчно благоразумна да не се омъжвам.
Нейният спасител беше пуснал междувременно юздите и с тези думи Рейчъл пришпори Сънфлауър и препусна към края на града, последвана от Поук и неговото разкаяло се муле.
Скитникът я наблюдаваше с присвити, студени като лед, тъмносини очи, чак докато падащият дъжд разми силуета й на хоризонта. После се запъти с решителна крачка към остатъците от „Силвър Слипър“.
ГЛАВА ПЕТА
Рейчъл напразно се опитваше да пришпорва с все сили Сънфлауър, дано преварят наближаващата буря. От време на време хвърляше поглед през рамо, за да се увери, че Поук и Сайдър успяват да я следват. Не препускаше към къщи, както напразно се бе надявал Поук, а към дома на Бийчъм. Сега й беше повече от ясно, че въпреки всички усилия, които бе положила след смъртта на Индия, нямаше да накара Джонатан да осъзнае отговорностите си. Той и не помисляше да се промени и да се погрижи за децата. А тъй като на нея и през ум не й минаваше да ги изостави на съдбата им, единственият изход беше да ги натовари на каруцата на Бийчъм и да ги вземе при себе си.
Да се грижи за собствената си ферма и да притичва да наглежда домакинството на Бийчъм, не, това не можеше да продължава. Преумората беше една от причините да стреля по Джонатан и по безсрамната му повлекана. Сега, когато всичко отмина, Рейчъл разбра, че е ужасно разстроена и юздите треперят в ръката й. Все още нямаше представа и кой беше този дявол, дето я спаси.
Но най-лош беше нарастващият страх, защото Верн Лънди щеше да пусне шерифа Маг по петите й, а тя нямаше никаква възможност да плати причинените щети и положително щеше да се озове в затвора. Какъв позор!
Божичко, защо й трябваше да хуква подир Джонатан чак в Дилейно? В края на краищата тези деца не са нейни, нали? Трябваше да се придържа към най-строгия закон на Запада и да се грижи само за собствените си интереси.