Скитникът стоеше сега в коридора на първия етаж на „Силвър Слипър“, на прага на мизерното стайче на Емалу и гледаше зейналата дупка, направена от пушката на Рейчъл, пръснатите по пода парчета стъкла и трески, а после се взря по-внимателно и с дълбоко отвращение в мърлявия тип, който лежеше, мъртво пиян, върху мръсното желязно легло и хъркаше. Самотният конник отиде до умивалника, сипа от порцелановата кана вода в леген и я изля върху главата на силно хъркащия мъж.
Като плюеше, объркан и бесен, на всички посоки. Джонатан Бийчъм скочи от леглото, както изскача петел от кокошарник.
— Какво, по дяволите! — изсъска той, но изведнъж млъкна, защото една груба ръка го хвана за яката на ризата и той се озова лице срещу лице с някакъв тип, който наистина можеше да всее страх.
— Ти ли си Джонатан Бийчъм? — попита мъжът със стиснати устни. Само димящата му пура го отделяше от небръснатото лице на пияницата.
— Ти кой си, бе, та ще ме питаш? — изпелтечи Джонатан и в същия миг осъзна ясно, че е не само невъоръжен, но и без панталон — лоши карти за мъж, който се е озовал пред очевидно много ядосан и много опитен майстор на пистолетите.
— Аз съм Слейд Меверик — изръмжа мъжът. — Това име нещо да ти говори?
— Н-не — изпелтечи уплашено Джонатан, защото както повечето побойници, беше всъщност страхливец, а мъжагата, висок един и осемдесет и пет, който го беше награбил, наистина го плашеше. — И-и трябва ли нещо да ми говори? — доизпелтечи Джонатан.
— Да, трябва — изсъска заканително Слейд и присви очи. И не само защото това име принадлежи на един от най-добрите стрелци на Запада, но и защото е на твоя шурей, копеле мръсно! — Той разтърси Джонатан толкова яко, че онзи се видя с краката във въздуха. — Не ме помниш, нали? Ами нищо чудно, защото бях само на четиринайсет, когато се оженихте с Индия. Но аз много добре те помня. — Слейд замълча и изгледа презрително присвитата жалка фигура на Бийчъм, пребледнялото му лице. После продължи саркастично: — Господи! Как е могла сестра ми да издържи толкова години с тип като тебе! Това никога няма да го проумея.
— Ти си братът на Индия? — изпелтечи Джонатан и сега го обзе вече истински ужас.
— Да, кучи сине! И съм тук, за да те накарам да си платиш за всичко, което си й причинил — изсъска Слейд, а
Бийчъм усети как тръпки му полазват по гърба.
— Облечи се! — заповяда Слейд Меверик и побутна зет си. — Ще направим с конете малка разходка до дома ти.
— Сега? В тази буря? — изпъшка Джонатан и посочи дъжда, който се леете през зейналата дупка в стената. Мъчеше се да измисли, отчаян, по кой начин да се откопчи от Слейд и да избяга от града, преди шуреят му да е разбрал за смъртта на Индия.
— Да, веднага! — отвърна навъсено Слейд. — Хайде, мърдай, или искаш да те насърча? — попита той и сложи недвусмислено ръце върху дръжките на пистолетите.
— Н-не искам — поклати глава Джонатан, но само след миг грабна уплашено панталона и го обу.
Емалу тъкмо влизаше в стаята и беше чула последните реплики. Държеше в ръката си метла и оглеждаше сърдито хаоса в стаята.
— Той никъде няма да ходи — заяви тя злобно и огледа презрително Слейд, облизвайки яркочервени устни. — Дължи ми седем долара и петдесет цента и няма да мръдне оттука, преди да ги е платил.
Слейд изгледа пренебрежително мърлявата проститутка, силно гримираното й лице, тлъстото тяло, стегнато в прекалено тесен корсет.
— Той може и да не знае — каза Слейд, сочейки Джонатан, — но аз се хващам на бас, че и в добри дни не получаваш повече от три долара. — Ако искаш ги вземи, ако щеш — недей — каза кратко, извади няколко банкноти от кесията си и й ги хвърли.
Емалу се понамръщи на арогантното държане на чужденеца, още повече, че той очевидно не проявяваше никакъв интерес към нея, но грабна парите и ги натъпка между олюляващите се гърди.
— Да, ама Лънди, собственикът на тая барака, няма да мине с толкова малко — заяви тя и хвърли отровен поглед на Слейд. Той каза, че или Бийчъм, или нафуканата госпожица Уайлдър ще платят всички щети, или ще си имат неприятности. Вече е пратил да извикат шерифа, а с него няма да се оправите толкова лесно, господине, той може да ви натика в пандиза. И да ви кажа ли нещо? Ако го направи, ще мина да ви видя и да се посмея за ваша сметка.