Въпреки че в очите й светеше любов към любимия дядо, Рейчъл му отвърна нахално, че поне що се отнася до ината, тя е наистина негова кръв. Целуна го мило по бодливата буза и си спечели още нещо измърморено После взе вярната си пушка, зареди я и излезе навън под зимното слънце, смесило в облаците най-сетне и малко светлина. Тя оседла Сънфлауър и потегли към Уйчито.
В града Рейчъл мина по широката кална главна улица, наречена Дъглас авеню, а после по моста над Голям Арканзас, водещ към Дилейно. За разлика от центъра, този квартал беше по това време на деня съвсем безлюден. Тукашните жители си отспиваха след пиянската нощ. Въпреки това слезе от коня едва след като се огледа на всички страни. Завърза коня за колеца пред „Силвър Слипър“ и понеже в Канзас кражбата на коне се наказваше със смърт, дори тук, в Дилейно можеше да не се бои, че някой вагабонтин ще й отмъкне кобилата. Сега се боеше само за собствената си сигурност. Почтена жена не престъпваше прага на кръчма. Но тъй като беше малко вероятно някой да я следи, а тя трябваше на всяка цена да разбере дали са разпратили писмо за нейното издирване, Рейчъл се реши все пак и влезе.
Колкото и да беше напрегната, не можа да не зяпне любопитно. За пръв път виждаше как изглежда кръчма. Беше доста разочарована, че освен силно повредения тезгях, няколко счупени маси и столове (състояние, за което, според нея, не беше виновна само тя) и едно вехто пиано, нямаше нищо друго. След всичко, което беше чувала, тя очакваше да види кристални полилеи, червени кадифени завеси и поне картини с голи жени. Беше очевидно, че „Силвър Слипър“ не може да се сравнява със „Спирит банк“, или с „Голдън Румс“, първокласните заведения в Уйчито.
Въпреки ранния час, Верн Лънди вече беше на крака. Рейчъл не се трогна особено от това, че той явно не беше очарован да я види. Но за нейно учудване, той я поздрави доста любезно, макар и малко кисело, след което я замоли да бъде така любезна и да му обясни повода за посещението си, а после да побърза да се омете, докато поне част от кръчмата му още си е на мястото.
— Както разбирам, идвате да се осведомите за направените снощи от вас поразии, ако мога така да се изразя. Добро намерение, понеже вчера изчезнахте яко дим, без да се извините и без да ми дадете пукната пара. Ех, сега мога ви съобщя, момиче, че всичко е уредено. И няма що да се страхувате за кожата си, понеже няма да подам оплакване, въпреки че си го заслужавахте. Още повече, че и шерифът не гори от желание да ви види. Само едно ще ви река: внимавайте тоя кретен Бийчъм да не стъпва повече тук, ясно, нали? Заради него кръчмата ми отиде по дяволите, момиче, че и най-добрата ми проститутка на всичкото отгоре. То пак добре, че, слава богу, всички жени сте кьопави в стрелбата, инак кой знае какво щеше да стане.
— Господин Лънди, вие забравяте кой стои пред вас. Тъй че дръжте си езика зад зъбите — изръмжа Рейчъл и си спечели саркастично изсмиване. Но след като беше съсипала тази кръчма, реши, че си го е заслужила и побърза да смени темата.
— Ако съм ви разбрала добре, господин Лънди, казахте, че някой вече е платил дълга ми?
— Ако питате дали някой е платил за щетите, които ми нанесохте, отговорът е „да“.
— Но кой? — попита, объркана, Рейчъл.
— Нямам представа, момиче, пък и все ми е едно. Когато го видях за последен път, беше овързан като пуяк на път за затвора, както и приятелят ви Бийчъм. Тъй че питайте шерифа. Или помощник-шерифа Ърп, щото и той беше с него, когато отведоха двамата нехранимайковци. А сега ми се разкарай от очите, момиче! Не мога да стоя тук цял ден на приказки, трябва да работя.
С тези думи Лънди й обърна гръб и изрева:
— Клем, къде са бъчонките с бира? Нали ти рекох да ги внесеш? Я си поразмърдай задника, мързеливо псе, или си търси друга работа! После изглежда му хрумна нещо, той се наведе под тезгяха и хвърли нещо на Рейчъл. — Прибери си шапката, момиче и се омитай!
Рейчъл излезе от „Силвър Слипър“ радостна, че въпреки очакванията си, няма да отиде в затвора и объркана от новината, че някакъв непознат е платил на Лънди за нанесените от нея щети. Тя яхна коня и пое към канцеларията на шерифа да разбере кой е нейният благодетел, на кого трябва да благодари.
Още не беше стигнала, когато зърна случайно помощник-шерифа Ърп, който се разхождаше по улицата. С надеждата да си спести ходенето до отвратителния двуетажен кирпичен затвор, тя спря Сънфлауър и извика Ърп. Нямаше човек в града, който да не го познава. Заради непрекъснатите му скандали, а още и поради това, че две дами от неговото семейство, Беси и Сали Ърп бяха глобявани за проституция и то след като той беше постъпил на работа в полицията.