— Какво искаш да кажеш с това „дяволска женска“? — попита ядосано Слейд.
Очите му се присвиха при мисълта, че децата на Индия може да са отвлечени от опасна луда, а Бийчъм, този опиянчен идиот го е допуснал. Но макар да беше стреляла в Дилейно по Джонатан, Рейчъл Уайлдър не му беше направила впечатление на побъркана, беше само ужасно ядосана. Когато разбра, че след смъртта на сестра му тя се е грижила за неговите племенници и племеннички, Слейд с готовност плати за всички щети, които бе причинила в „Силвър Слипър“, убеден, че вината е всъщност в Джонатан. Но сега виждаше поведението й в Дилейно в съвсем друга светлина и се питаше, уплашен, какво ли може да стори на децата.
— Попитах те нещо, Бийчъм! — изръмжа той. — Какво искаш да кажеш с думите „дяволска женска“?
— Ами точно това, точно това, което казах — отговори, разярен, Джонатан. — Че кой не знае — побъркана е. И не се оставяй да те измами. Представя се за много морална и набожна, но всъщност е ужасно покварена. Има си работа с един безбожник, с един полуиндианец. Коя бяла жена с мозък в главата прави такова нещо? Тя му дава маниста и одеяла и какво ли не още, сигурно и пушки и ракия, никак не бих се учудил. И прави същото, каквото прави и той, обикаля прерията да търси разни корени и треви и кой знае какво още и вари от тях някакви гадни илачи, дявол знае за какво й са, ама аз подозирам за какво. На всичкото отгоре изпада в транс и почва да обикаля с раздвоен клон в ръката и да твърди, че можела да познава къде под земята има вода…
— Искаш да кажеш, че жената просто се среща с някакъв очевидно безобиден знахар? Че е билкарка и я бива да търси извори? — попита Слейд, смаян и ядосан от невежеството и глупостта на зет си. — Та това съвсем не означава, че е „дяволска женска“, Бийчъм. И ти би трябвало да й целуваш ръцете и краката, задето се грижи за децата, което съвсем не може да се каже за тебе, копеле проклето! Без тази жена кой знае какво е могло да се случи с тях в тая пустош. А сега яхвай коня, проклетнико, дето не си бил никога съпруг и още по малко баща. Сега ще направим посещение на госпожица Уайлдър и те предупреждавам: ако не проявиш към нея най-дълбоко уважение, собственоръчно ще ти извия врата.
При тази втора, не по-малко неприятна среща, Слейд бе учуден да установи, че сърцевидното лице на Рейчъл Уайлдър му се видя сега много по-привлекателно. Запита се дори дали тогава погледът му не е бил замъглен след продължителната езда по прашните пътища. Иначе в никакъв случай не би му се сторила непривлекателна. Тази жена наистина не беше грозна. Русата й коса лъщеше като злато на късното следобедно слънце, зелените й очи искряха, а високите скули пламтяха като залязващото над прерията слънце, сладката розова уста потрепери от страх и гняв, когато ги видя. Откровено казано, беше дори твърде привлекателна и въпреки скръбта му по Индия, Слейд оглеждаше с любопитство най-близката приятелка на сестра си. Беше много по-млада от Индия и затова се учуди, че двете жени са били така близки, а дълбоката скръб на Рейчъл от загубата на Индия беше така очевидна, че и Слейд не можеше да не изпита симпатия към тази жена. Може би обстоятелствата са сближили двете жени — помисли си Слейд. Фермите им бяха една до друга и на много мили от най-близките съседи и от града. И все пак, въпреки че Рейчъл беше привлекателна физически, въпреки че беше приятелка на любимата му сестра, Слейд не можеше да не си признае, че тя не му допада. Независимо от идиотските приказки на зет му за държането на Рейчъл Уайлдър, за това че е билкарка и обикаля с пръчка прерията да търси вода, очевидно не това беше причината да остане стара мома. Причината трябва да беше хапливият й език и през последвалия четвърт час той има възможност още веднъж да се убеди в това. Беше ужасна кавгаджийка! Първото му впечатление в тази насока се бе оказало съвсем вярно.
Слейд побесня, защото, щом разбра целта на посещението им, тя не покани нито него, нито Джонатан в къщата си, а насочи срещу тях пушката и ги остави да стоят в разкаляния двор. Отказа дори да извика децата.
Вместо това продължи кавгата, започнала още с пристигането им.
— Господин Меверик, много ви благодаря за помощта в „Силвър Слипър“ и задето сте платили на Верн Лънди моя дълг. Уверявам ви, че при първа възможност ще ви върна всичко до последното пени, но и през ум не ми минава да оставя децата на един пистолетаджия и на един пияница — заяви Рейчъл и очите й засвяткаха заканително. — Може да сте им вуйчо, но не ставате за възпитател. А пък Джонатан е, за съжаление, направо негоден да бъде баща, отвратителното му поведение през последните няколко седмици го доказа. Абсолютно съм убедена, че при създалите се обстоятелства Индия — сега гласът на Рейчъл се разтрепери, защото се мъчеше да овладее сълзите си, но тя се овладя и продължи — да, убедена съм, че Индия би поверила на мен грижата за своите деца.