Мъжът отвори очи, за да се наслади на лицето й. Според някои Рейчъл беше по-скоро невзрачна, но за него тя беше най-красивата жена на света. Чудесната й коса обрамчваше сякаш със слънчеви лъчи необичайно, сърцевидно лице, а сега всеки кичур беше като полско цвете под галещата му длан. Той хвана дълга къдрица и я обви около шията си, докато й шепнеше в ухото страстни любовни думи. Топлият му дъх върху кожата й я накара да потрепери. Сега той целуваше нежно клепачите й, сърповидните сенки, които дългите й мигли хвърляха върху нейните издадени, обсипани с лунички скули. Прокара пръст по вирнатото носле, по пълните устни и захапа нежно долната. Тя отвори очи, погледна го закачливо и ухапа пръстите му с подканваща усмивка.
Щом срещна погледа й, мъжът се засмя, после смехът му се превърна в тихо ръмжене, защото погледът му се замъгли, устата му отново овладя нейната, а езикът му се впи дълбоко в нея. Рейчъл отговаряше на целувките му, езикът й се извиваше около неговия, докато най-сетне и двамата, и мъжът и жената, задишаха тежко, а тя усети между бедрата си коравото доказателство за страстното му желание и тялото му покри нейното тяло. Ръцете й обвиха по-силно шията му, после се плъзнаха бавно по широкия му гръб. Тя тръпнеше от докосването на неговата кожа, гладка и лъщяща от пот, радваше се на играта на мускулите му под нейните длани, когато той я привличаше с целувки все по-близо до себе си. Кожата му миришеше на мащерка и на мускус, беше солена на вкус. Грапавите белези по лицето му, които тя докосваше с устни и език, също бяха вълнуващо доказателство за неговата мъжественост.
Тя ухапа леко ухото му, целуна го по врата. Ръцете й бяха навсякъде. Но този път нейният съпруг очевидно не беше склонен да прекъсне така бързо любовната игра. На Рейчъл й спря дъхът, когато той награби изведнъж косата й, отметна главата й назад и впи в нея сладострастен поглед през полуспуснати клепачи. Тя потрепери от този поглед, обещаващ чувствена наслада. Пулсът й заби учестено. Той беше толкова силен, а тя толкова крехка. Не му струваше нищо да я подчини с бавна целувка върху нейната шия, оголена беззащитно като врат на жертвено агне. Устните изгаряха огнена диря върху лебедовата й шия чак до вдлъбнатинката под брадичката. Езикът му заблиза тази трапчинка, а после зъбите му захапаха чувствителната кожа между рамото и врата. Ухапването се превърна в целувка. Рейчъл потръпна от нарастващата възбуда, която ставаше все по-силна под шарещите ръце на нейния съпруг, опитни, пъргави ръце, които събуждаха за живот всеки нерв и го караха да вибрира, та всяко негово докосване да е като допир до оголена жица. Сигурни, стоманени, но и така чудесно галещи бяха ръцете на нейния Macho Hombre, ръцете, с които я покоряваше. Тя се остави изцяло в неговата власт.
Кръвта шумеше в ушите й с песен стара като света, когато ръцете му обгърнаха алчно нейните зрели, заоблени гърди, набъбнали, преливащи от граничеща с болка чувствена наслада. Той описваше с палци кръгове около розовите й зърна, играеше си с тях, докато станаха червени и корави, копнеещи да бъдат погълнати. Той чу безмълвната й молба, обгърна с устни първо едното, после другото зърно, засмука ги жадно, като ги докосваше внимателно със зъби, за да ги остави пак на лакомия си език. Рейчъл изстена от тръпката, пронизала тялото й. Усещаше се като комета в нощното небе, пламтяща, падаща, или отново устремена към огнения си зенит…
Главата й беше замаяна, а от устните й се изтръгна още един потиснат стон.
— Любими — изстена тя и се притисна още по-силно към съпруга си. Ноктите й се впиваха в гърба му. — О, любими.
— Рейчъл — шепнеше той — Рейчъл… любима моя…
В неговите ръце гърдите й бяха като две златни топки с нежни сини жилки, по които течеше нейната кръв.
Между гърдите беше прекрасната долина, през която пътуваше неговият език и пиеше жадно росата на нейната пот. Сега дланите му кръжаха бавно над зърната, притискаха ги, докато набъбнат под ръцете му до краен предел. Устата му отново потърси и намери двете розови пъпки и езикът му отново затанцува край тях. Цяла тръпнеща, Рейчъл се огъваше под него, притискаше се все по-силно към мъжа. Дълбоко в сърцето й пламъкът на страстта лумна като пожар в степта, премина през цялото й тяло и я опустоши. Мъжът й знаеше много добре как да угаси пожара, но все още нямаше намерение да го стори. Предпочиташе да продължи любовната игра, съзнателно засилваше с това забавяне желанието й.
— Сладката, сладката ми… — мърмореше той, долепил лице към корема й, а устните му заслизаха все по-надолу и сега кинжалът на езика му изгаряше болезнено кожата й.