Та такъв беше животът й преди Индия да умре, Индия, която знаеше наизуст стихове от Бърнс, Шекспир, Байрон и Тенисън, Индия, която отдавна беше заключила вратата към собствените си мечти и беше захвърлила ключа надалеч. Но сега, когато осиротелите й деца бяха нахлули в живота на Рейчъл, скритото ковчеже с надеждите отново се бе отворило в сърцето й, тя беше издухала предпазливо праха и паяжините и грижливо беше изсипала съдържанието на кесийките с лавандула, наредени между мечтите. Въпреки строгите си правила, беше си позволила отново да се надява на поне част от онова, което отдавна се беше помъчила да забрави.
И ето че сега този убиец, застанал пред нея, този мъж със загадъчни тъмносини като среднощно небе очи, искаше да й вземе всичко и да стъпче безмилостно нейното малко и толкова уязвимо сърце. Рейчъл никога не беше мразила толкова силно човек, колкото мразеше сега Слейд Меверик. Тя го ненавиждаше от плоското му сомбреро до подметките на черните му ботуши. Какво можеше да знае този тип за мечти, за любов, той, корав като стомана и жилав като изсушено биволско месо? Ако изобщо имаше сърце, а Рейчъл много се съмняваше в това, то сигурно беше от кремък. Божичко, ако можеше, щеше да го убие.
Вместо това тя се овладя и свали оръжието. После каза учтиво, но студено:
— Заповядайте вътре, господин Меверик. Хайде, Джонатан, от мен може да не се страхуваш, но би трябвало да внимаваш с този твой шурей. Той си има, изглежда, свои основания да се отвращава от тебе не по-малко от мен — изрече тя и изгледа презрително Бийчъм.
На Джонатан още му личаха следите от боя, който беше изял в „Силвър Слипър“ и от това, както и от държането му, тя правилно заключи, че шуреят сигурно му е чел конско. Ех, поне това можеше да му се зачете на този Слейд Меверик, но и нищо повече и тя още не можеше да приеме, че е способен да възпита децата по-добре от Джонатан. Какво ли разбира един майстор на пистолета от деца!
Мъжете последваха Рейчъл в дървената й къща. Вътре Ева и Сюзън тъкмо привършваха миенето и бърсането на чиниите, а четиригодишният Андрю и малката му сестричка Нейоми си играеха на пода с грубо издялани войничета. Тобиас спеше в люлката, която Рейчъл му беше направила от стар сандък. Четирите деца се вкамениха като солени стълбове, когато видяха баща си. След кратка мъчителна пауза, те поздравиха Джонатан. Но Слейд веднага забеляза, че никак не се зарадваха да го видят, така недоверчиво звучаха гласовете им. Децата явно не бяха очаровани и когато разбраха, че вуйчо им Слейд иска да ги върне в къщи. Малката Нейоми даже се разплака, изтича при Рейчъл и зарови глава в полата й.
Слейд добре разбираше, че външният му вид едва ли внушава доверие. Откакто беше пристигнал в Уйчито, не беше се бръснал и къпал и макар да се беше преоблякъл, дрехите му бяха измачкани и смърдяха на конска пот, защото ги беше увил в денкчето с одеялата. Наметалото му беше изкаляно от дългия път, ботушите — също. Прокара смутено ръка по небръснатото си лице и се огледа виновно за пепелник, в който да угаси пурата си. Откри в единия ъгъл на стаята плювалник и побърза да смачка в него пурата, проследен от строгия поглед на Рейчъл. Обикновено Слейд държеше много на външността си и му беше особено неприятно, че се е появил в такъв вид да прибере децата. И той, и Бийчъм, който изглеждаше още по-зле и целият трепереше от желание да пийне, сигурно не бяха много приятна гледка. Слейд не можеше да вини Рейчъл, че отметна високомерно глава, когато улови погледа му, нито че сбърчи, отвратена, нос.
Що се отнася до Рейчъл, тя наистина реши, че Слейд Меверик прилича на космат бивол, нахлул по някакво недоразумение в къщата й. Тази къща с две стаи никога не беше й се струвала толкова тясна, а таванът толкова нисък, стените толкова тесни. Сякаш редом с огромната му тъмна фигура всичко се беше смалило. Тази мисъл й вдъхна тревога. Би искала дядо й и Поук да са тук, но те бяха отишли с Гидиън, Филип и Кейлеб да проверят какви щети е нанесла бурята.
Рейчъл го съобщи на Слейд и Джонатан, докато прибираше в кошницата вещите, които децата си бяха донесли от къщи. Слейд Меверик не я изпускаше нито за секунда от очи. Рейчъл би предпочела да не я гледа така. Защото втренченият му поглед не само я изнервяше, от него й беше станало изведнъж много горещо и, кой знае защо, усещаше как коленете й се подгъват, сякаш беше тичала дълго и сега не можеше да си поеме дъх. Не можеше да си обясни защо й въздейства по този начин. Смешно, наистина! Да, вярно, мъжът беше хубав, но и невероятно мръсен. Положително цяла седмица не се беше къпал и бръснал. Смърдеше на пот, на пури, уиски, кожа и коне. Все земни и мъжки миризми. За свое учудване Рейчъл долавяше обаче и лек дъх на лавандула.