Рейчъл си сипа с невинен израз пълна чиния, но без да изпуска Слейд от очи. Всички хлебчета бяха толкова меки, че едва не се разпадаха, когато ги разтваряха, за да ги намажат с масло. Само хлебчетата на Слейд бяха толкова корави, че трябваше да ги разреже с нож. Рейчъл с мъка сдържаше смеха си като наблюдаваше учуденото му лице. Охо, той още не подозираше какво му е приготвила. Като намаза хлебчетата си с масло, той отхапа от сланината и чак като задъвка, разбра, че е силно прегоряла от едната страна. Беше май и гранясала. Всъщност от препичането се беше засилил вкусът на скакалци, с които се беше тъпкало прасето. Очите й засвяткаха от удоволствие, когато Слейд пребледня, защото беше принуден да преглътне парчето несдъвкано. Идеше й високо да се разсмее, когато взе да бърка недоверчиво яйцата с вилицата, а като реши, че изглеждат нормално, пъхна едра хапка в уста и за малко не се задави от черния пипер. Всички го зяпнаха, с изключение на Рейчъл, която отчаяно се мъчеше да не се разсмее.
— Задавих се май… — изкашля се Слейд Меверик със сълзящи очи.
Той посегна припряно към кафето, изпи го на две глътки и чак тогава разбра, че е ужасно солено и проумя най-сетне, че Рейчъл хубавичко го е подиграла. Не му беше ясно как го е направила, след като сипваше на всички от една купа, а никой друг не се оплака от закуската.
Тъкмо обратното, всички ядяха с апетит, установи мрачно Слейд. Призля му при мисълта каква чудесна закуска е изтървал, да не говорим за това какво ставаше в стомаха му. Кой беше казал: „Никога не разгневявай жена!“? На собствения си гръб трябваше днес да го разбере. Сега горчиво съжаляваше, че е ядосал Рейчъл с хармониката, защото отмъщението й целеше да го отрови.
Изведнъж си спомни думите на Бийчъм, че е дяволска жена и вари какви ли не отровни напитки. Господи божичко! — помисли си Слейд — дали наистина не го е отровила? Та нали се беше опитала да убие Бийчъм с пушката си! Той я изгледа подозрително. Не, не може да бъде. Наистина, хлебчетата му бяха корави, а сланината прегоряла, но яйцата бяха само поръсени със силен чер пипер, пък и солта в кафето едва ли беше отровна. Видя как ъгълчетата на устните й потреперват и разбра, ядосан, че тя просто му се подиграва.
Проклетата идиотка! Охо, ще я сложи на място. Какво си въобразява? Него ли ще надвие? Той енергично стана, отиде мълчаливо до умивалника, изплакна си една чаша и си наля още кафе. Не искаше да се довери втори път на Рейчъл. После се върна на мястото си и се принуди да довърши отвратителното ядене. Преглъщаше мъчително пресоления качамак и едва не си строши зъб с едно хлебче, толкова кораво, че Югът положително щеше да спечели войната, ако беше използвало такива хлебчето като муниция. Слейд успяваше въпреки всичко да яде, а накрая се накара да изпие и вкиснатото мляко, но това вече го довърши. Стомахът му се раз бунтува и той разбра, че трябва да се предаде. Като ругаеше яростно Рейчъл, той изхвърча навън, подпря се на стената и повърна цялата отвратителна закуска.
А докато повръщаше, чу, за капак, как в къщата Рейчъл най-нахално си подсвирква „Жабокът станал ухажор“.
Ще я убия, с голи ръце ще я удуша! — мислеше си той. Господ да ми е на помощ… ще го направя.
С тази цел пред очи той закрачи към кладенеца да си измие лицето и да си изплакне устата. Водата беше леденостудена, от което ядът му стана безмерен. Целият мокър, с израз, който би накарал дори мъж да пребледнее, Слейд се върна в къщата, твърдо решен да извие врата на Рейчъл Уайлдър.
ГЛАВА ДЕСЕТА
Рейчъл го видя през прозореца и усети, че през живота си не е изпитвала по-силен страх, отколкото в този миг пред решително крачещия бесен главорез. Коленете й се подгънаха, ръцете й станаха студени като лед. Боже милостиви! Сега се питаше, паникьосана, какво ли ще й стори и защо не се позамисли, преди да пристъпи към отмъщението. Сега щеше най-малкото да я наругае. Можеше да си позволи и да я набие. В края на краищата беше платен убиец, а не джентълмен, а тя беше съвсем сама, закриляна само от шепа деца, защото дядо й и Поук вече бяха излезли. Не, изглежда наистина си е изгубила ума, щом се осмели да поднесе такава закуска на Слейд Меверик.
Рейчъл се озърна като подгонено животно за скривалище, но не можа да намери. Не беше плашлива по природа, но при дадените обстоятелства предпазливостта не беше излишна. Реши да изтича до обора и да избяга с кобилата, преди този тип да я е награбил.
— Връщай се веднага, жено проклета! — изрева Слейд, като я видя. — Върни се, ти казвам! И да знаеш, че ще те откажа от тия твои номера, вещицо недна!