Беше изследвал всяко кътче от тялото й, но не се насищаше да наднича в тях отново и отново: бедрата, които сутрин настойчиво гъделичкаше, кръста й, толкова тесен, че лесно го обгръщаше с двете си длани. Пръстите му се плъзгаха отново и отново по краката й, после по вътрешната страна на бедрата и я караха да стене, защото той нарочно не докосваше тъкмо онова местенце, което най-силно тръпнеше за тях. Тя нададе слаб вик, издаващ нетърпеливото й желание, но мъжът й сякаш изобщо не го чу.
— Търпение, скъпа — дразнеше я той, усмихнат, със сладък глас. Търпението се възнаграждава.
— Може би искаш да кажеш добродетелта?
— О, не — отвърна той с тих подигравателен смях. — Защото тогава край на удоволствието.
Изобщо не би го имало — помисли си Рейчъл и си спомни за самотния си живот на девственица, преди да се появи той и да я нарече своя.
Тя отстъпи, предаде се и се покори на неговите желания. Допреди време тя се боеше от него, ужасена от силните чувства, които беше събудил в нея. Боеше се, защото, колкото и да беше опасно, тя беше застанала на неговия път. Сега това беше минало. Сега го обичаше от душа и сърце, а интимните докосвания на ръцете и устните му я докарваха до състояние на екстаз. Но и тя имаше свои основания да триумфира, защото беше го опитомила, та макар и не докрай.
Сега мъжът й беше като наскоро обуздан кон, останал дълбоко в сърцето си все още див и волен, и затова опасен. Но Рейчъл не би искала мъжът й да се промени. Години наред беше яздил по най-трудните, а не по най-леките житейски пътища. В долнопробните бордеи на кварталите с червени фенери беше придобил навици, които все още я плашеха понякога, въпреки че не беше докосвал друга жена, откакто я облада за пръв път.
Сега той коленичи пред нея и зацелува нозете й, после повдигна единия й крак към устните си. Езикът му докосваше грациозно извитото й стъпало. После заблиза едно по едно пръстчетата на краката й, които имаха вкуса на полски треви и цветя, на тъмната плодородна пръст, по която беше стъпвала допреди малко.
За миг очите му спряха, изпълнени със желание, върху лицето на Рейчъл. Главата й беше отметната назад, устните полуотворени, дъхът й пресеклив. За част от секундата сърцето на мъжа престана да бие, а после затуптя в гърдите му като чук на ковач върху наковалнята. Това лице, на което беше изписано желанието да го има, накара кръвта му да кипне.
Той усети как силна болка пронизва слабините му. Този израз на лицето й беше само негов и никой друг мъж нямаше никога да го види. Беше готов да убие всеки, който би се осмелил дори да помисли за нея.
Рейчъл усети ревнивия му поглед на граблива птица. Тя вдигна вежди. Погледът й срещна погледа на мъжа й, сля се с него. Времето сякаш спря и те бяха негови пленници. Тогава той бавно се наведе, без да я изпуска от поглед, вдигна високо коленете й, разтвори широко бедрата. Ръката му потърси топлината й, за да облекчи най-сетне болката, съпътстваща желанието й да го притежава. Той галеше мекото гнездо между нейните бедра, кадифените хълмчета и гънки, които никой мъж преди него не бе докосвал и друг мъж никога нямаше да докосне. Тя беше топла и влажна от пробуденото желание, той го усети и вече не можеше да се владее.
Пое си дълбоко дъх, за да се поуспокои. Преди появата на Рейчъл животът му беше пустинен и студен като равнината през зимата. А тя бе изпълнила живота му докрай, беше му дала не само себе си, а още толкова много неща, въпреки че той можа да й предложи само името си и своята закрила. Тя можеше да има всеки мъж, наистина всеки. Знаеше, че в своята скромност и непретенциозност, тя би му възразила, още повече, че не си даваше сметка за чувствената си притегателна сила. Въпреки това бе избрала него. И не биваше, до края на живота си, да съжали за този избор. Затова щеше да полага всички усилия да я задоволява както във всичко друго, така и в любовта.
Той пъхна нахално търсещ пръст в нея, после два пръста, извади ги, отново ги вмъкна, повтори движението и го потрети, за да нарасне желанието й да го приеме. В същото време големият му пръст описваше кръгови движения около малката, пулсираща пъпка, която се притискаше отчаяно към него, защото жадуваше да се разтвори. Но въпреки пресекливото й дишане, въпреки сладострастното извиване на шията й, въпреки, че тялото й се огъваше под пръстите му, той още не бързаше да я задоволи.
Рейчъл му се отдаваше без да изпитва капчица срам, замаяна от чувствата, които той събуждаше в нея, неспособна да му заповяда да спре атаките си, защото искаше не да ги прекъсва, а да ги поощри. Тялото й се бе разтопило, беше отпаднало и покорно като кукла от парцали. В него нямаше вече нищо друго освен преливаща чувственост.