Беше странно, но си помисли, че би желал да я види такава, дива и свободна като сърна, необременена от грижите на ежедневието. Хартланд изисква прекалено много от своите жени помисли си той. Тази земя беше убила Индия, а сега се усети потиснат при мисълта, че същата съдба може да споходи и Рейчъл, чието младо и жизнено тяло трепереше под неговото.
Той измърмори нещо, сигурно някоя псувня, помисли си Рейчъл, но не беше съвсем сигурна, защото го каза на френски и тя нищо не разбра. Видя само как по красивото му лице преминава сянка.
Беше като хипнотизирана от очите му, беше като малко животинче, което вижда как хищникът се готви за скок. Не можеше да откъсне погледа си от неговия. Никога през живота си не се беше озовавала толкова близо до мъж. Усещаше неговото дълго, мускулесто и кораво тяло върху своето и въпреки страха и унижението, че я е уловил и сега е толкова безпомощна пред него, трябваше да признае, че усещането не беше неприятно. Тялото й тръпнеше, защото неговото беше топло, много по-топло от нейното. Топлината струеше на талази от него, сякаш идваше от огнище, а това беше толкова мъжко.
Рейчъл си представи студената постеля, в която лежеше всяка нощ и изведнъж си помисли колко хубаво би било, ако можеше да я сподели с този мъж. Изчерви се, защото на една дама не биваше да й минават подобни мисли през главата. Въпреки всичко не можа да ги отпъди. Имаше чувството, че се дави в тъмносините води на неговите очи, беше сигурна, че ако сега се потопи в тях още веднъж, никога вече няма да е същата жена.
Сега Рейчъл видя неща, които не беше забелязала, прекалено заета с мисълта да му развали закуската. Може би снощи, или тази заран, той си беше обръснал брадата и беше оставил само черните мустаци, обрамчващи, плътни и меки, чувствени устни. Беше се изкъпал и миришеше на сапун и лавандула, а също и на сеното, върху което лежаха сега и двамата сред почти осезаемата тишина, нарушавана само от учестения им дъх, който се издигаше на облачета в студения утринен въздух и се сливаше над тях като устните на влюбени.
През процепите в тавана проникваше утринната светлина и ги обвиваше в кълбо от слънчеви лъчи и прах, а наоколо им цялата плевня още беше в сянка. Времето сякаш бе спряло и сякаш на този свят бяха само те двамата — един мъж и една жена. Въздухът беше наелектризиран и заредената атмосфера щеше сякаш всеки миг да експлодира и да даде простор на нещо първично, диво и опияняващо, нещо, което не можеше да бъде овладяно. При тази мисъл Рейчъл потрепера и единственото й желание беше да избяга и да се скрие, но Слейд още се колебаеше дали да я пусне.
Вместо това, за огромно учудване и на двамата, изведнъж я попита най-безцеремонно:
— Ще се омъжите ли за Окс Оксенбърг?
— Струва ми се, че това изобщо не ви засяга — отговори тя високомерно, веднага щом преодоля шока от подобен въпрос.
— Госпожице Уайлдър, след като сте поела грижата за моите племеннички и племенници, всичко, което правите ме засяга, — заяви той кратко — и аз не мога да предположа, че плановете ви за брак с този швед могат да включват изграждането на още една стая в неговия дом, която да приюти осем сирачета.
— Аз също не бих могла да си го представя, дори ако имах подобни намерения, само че ги нямам — отвърна тя. Просто не можеше да откъсне погледа си от неговия, а близостта му караше сърцето й лудо да бие.
— Не ви разбирам, какво става? — попита той жлъчно. — Помислих, че Окс ви ухажва от месеци. Или идва тук само за да се натъпче, та гледа да поотложи деня, в който ще поиска ръката ви? Небеса! Ако е така, бас държа, че той още не ви е целунал… или, може би, все пак?
— Господин Меверик! — протестира Рейчъл, но Слейд я прекъсна, широко ухилен:
— Охо, още не го е сторил, нали? Ами че какво чака? Писмена покана? Велики боже, той бил по-голям идиот, отколкото предполагах — същински позор за мъжкия пол. Добре, че се намират все пак и умни мъже. На мен подобно нещо просто не може да ми се случи. Да пелтеча и да се въртя на пета покрай някаква женска, упорита като магаре? Аз да чакам писмена покана, за да я целуна!
— Сигурно не, защото не мога да си представя, че жена, инатчийка или не, може да ви отправи подобна покана! — ухапа го жлъчно Рейчъл, забравила за миг в яда си колко е уплашена.
— Е, това, госпожице Уайлдър, беше наистина глупава забележка, особено от страна на жена в сегашното ви положение — заяви подигравателно Слейд и обгърна с безсрамен поглед тялото й. — Да си призная, исках само да ви напердаша заради вкусната закуска, но вие ме засегнахте на мъжка чест и се боя, че сега ще трябва да настоявам за подобаващо удовлетворение — с или без разрешение.