— Слушайте, само да сте посмял! — изпелтечи Рейчъл и цялата пламна, когато разбра, че той иска да я целуне.
— Не се хващайте на бас, че няма да посмея — каза той и очите му злобно засвяткаха. Въпреки нейния вик, въпреки яростната й съпротива, той хвана със свободната си ръка брадичката й, вдигна я към себе си. — Е, госпожице Уайлдър, искате или не, сега ще бъдете целуната.
Погледът му беше толкова мрачен, че на Рейчъл й спря дъхът, а той я целуна диво, безмилостно. Толкова яростно, че нежната кожа на долната й устна се разкъса и тя усети вкуса на кръв, горчиво-сладък вкус на мед. Все още продължаваше отчаяно да се съпротивлява. Досега мъж не я беше целувал, поне не така и тя не бе предполагала, че изживяването е толкова разтърсващо, че ще събуди в нея чувства, за чието съществуване не беше и сънувала. Те я правеха несигурна, плашеха я, но в същото време я възбуждаха толкова силно, че с недоумение разбра, че не е в състояние да си събере ума в главата. Просто не можеше да знае, че устните на Слейд са толкова горещи и лакоми, че езикът му ще повтаря така майсторски и толкова съблазнително очертанията на нейните устни, докато я накара най-сетне да ги разтвори. Откъде можеше да знае, че езикът му ще проникне толкова нахално и безсрамно и в най-потайните кътчета на устата й, ще я накара да трепери ту от треска, ту от ужасен студ.
Объркана и уплашена от собствената си реакция, тя отново се противопостави отчаяно на устата и езика на Слейд Меверик, но усилията и бяха напразни. Той стисна безмилостно брадичката и шията й и сега тя лежеше спокойно в обятията му, вцепенена и затаила дъх след това нападение срещу всичките й сетива. Сега Слейд я целуваше по-нежно, наслаждаваше се на неволните стонове, с които, за свой ужас и срам, Рейчъл отвръщаше на целувките му.
Божичко, колко сладка е тази жена! — мислеше си той. До този миг не беше подозирал колко може да му хареса, не си беше давал сметка как е жадувал да притежава тази уста, да я научи на език по-сладък от обикновения. Устните й бяха меки и трепереха под неговите, усещаше тялото си обзето от страстно желание.
Сега Слейд вече знаеше, че се е лъгал относно характера на интереса си към Рейчъл Уайлдър. Защото той наистина я желаеше. Пръстите го сърбяха да смъкне тази нейна маска на хладно безразличие и да види какво се крие под нея. Разбираше, че ако беше възможно, щеше да я обладае сега и тук, върху покрития със сено под. Тази мисъл го възбуди още повече и той отново овладя устата й. Насърчен от мълчаливото й поощрение, плъзна свободната си ръка по шията й, а после и по-надолу, обгърна гърдата й през плата на роклята.
Рейчъл изстена, възбудена и тя от интимното докосване. Божичко, идеше й да умре сто пъти от срам, защото това докосване я унижаваше, защото на подобно нещо не би се решил никой джентълмен, а тя изпитваше вместо възмущение нещо непознато, което беше спало до този ден дълбоко в нея. То се надигаше, прекрасно и застрашително като гърмяща змия, готова за смъртоносното си ухапване и, както вече подозираше, беше също тъй смъртоносно. Въпреки, въпреки всичко някаква тъмна, предателска част от съществото й искаше да усеща пръстите му върху кожата си. При тази мисъл тих страстен стон прониза въздуха в плевнята, а тя осъзна смътно, че звукът идва от нейното гърло.
Под опитните пръсти на Слейд зърното на гърдата й набъбна, изпъна плата на корсажа и вълни на удоволствие, каквото не бе изпитвала, сякаш заструиха от пъпката. Шокът беше толкова силен, че Рейчъл направо се вцепени от ужас пред това, което ставаше. Тя не знаеше докъде щеше да я доведе, или, още по-лошо, до къде нямаше да я доведе. Защото Слейд Меверик не беше човек, за когото можеше да се омъжи, дори ако той се изхитри някак да събере парите, даващи възможност на един мъж да направи семейство.
Тази унизителна мисъл сякаш заля Рейчъл със студена вода и я накара да дойде на себе си. Господи, какво й стана, та можа да позволи такива волности на мъж, когото познаваше от два дена. Ако продължи така, той скоро ще се осмели да й запретне полите над кълките, както се постъпва с обикновените курви, с които сигурно си прави кефа из плевните. Не, наистина, какво става с нея? Полудя ли, та му позволи да я целуне, не стигаше това, ами трябваше да си признае, че й беше приятно! Беше достатъчно честна да си го каже, колкото и да беше засрамена.
Ужасена от собственото си държане, Рейчъл почна отново ожесточено да се брани.
— Не се дърпай, миличка — мърмореше успокоително Слейд. — Не се бори с мене, зная, че си темпераментна кобилка, но когато поискам, мога да държа и съвсем нежно юздите. Нека ти покажа…