Устните му отново завладяха нейните и тя изостави протестите и молбите. И понеже не виждаше друг начин да си помогне, сега Рейчъл впи толкова силно зъби в долната му устна, че веднага усети с удоволствие вкуса на кръвта му, бликнала от раничката. Ужасен, Слейд я пусна с вик на болка и скочи на крака. Хвана се за устната и изпсува, когато видя окървавените си пръсти.
— Вещица — изсъска той тихо, а очите му засвяткаха, като погледна пълната й със сено разчорлена коса, бледото й уплашено лице, големите зелени очи и набъбналите й от целувките му устни, разтрепераната й гръд.
Вече не изглежда толкова целомъдрена, тази чудесна госпожица Уайлдър — помисли си доволен, — прилича по-скоро на страстна и многообещаваща жена. Видът й толкова силно го възбуждаше, че Слейд с огромна мъка се сдържа да не се нахвърли върху нея и брутално да я обладае. Беше готов да го направи — призна си той смутено, — ако не беше му разранила така силно устната. Не, изглежда наистина беше загубил всяко присъствие на духа. Защото бранещите се девствени дяволици изобщо не му бяха по вкуса, а изнасилването не беше между неговите начини да съблазнява.
— Госпожице Уайлдър… — подхвана Слейд и й подаде ръка, за да й помогне да стане.
Но тя разбра погрешно намерението му, скочи на крака и му залепи оглушителен шамар. После го отблъсна с все сила, както беше още замаян от удара. Слейд беше толкова изненадан, че политна и се опита инстинктивно да се хване за Рейчъл, за да си възвърне равновесието. Двамата се отърколиха през целия сеновал, а тъй като се озоваха до самия ръб, силата на инерцията ги изхвърли във въздуха и двамата се стовариха върху пода на плевнята.
За щастие няколко от балите, с които Рейчъл бомбардира Слейд, се бяха развързали, те омекотиха удара при падането и двамата не получиха сериозни травми. Слейд пострада повече, беше си навехнал крака, а Рейчъл само си беше натъртила задника и беше сигурна, че поне седмица няма да може да седи. Надигнаха се с пъшкане и се изгледаха ядосано.
— Проклета побъркана женска! — мърмореше Слейд. — Същинско чудо, че не си строших врата! На всичкото отгоре и едва стъпвам.
— Ами аз, ами моя… моя задник — изпелтечи Рейчъл, побесняла от яд. — Сега как ще яздя, бихте ли ми казали? Трябва да се грижа за фермата и за осем деца — забравихте ли, господин Меверик?
— Слейд — подчерта той енергично и не можа да не се ухили, защото тя продължаваше да държи на етикета, въпреки че само допреди малко я беше докосвал повече от интимно. — Името ми е Слейд. След тази сутрин бихме могли, струва ми се, да изоставим формалностите, не си ли съгласна, Рейчъл?
— А-мии… хъм… да-а — мисля, че да — съгласи се тя и цялата пламна, когато погледът й скришом, но толкова непокорно се впери в устата му, напомни й за ласките му и за вкуса на неговата кръв върху устните й. — Съжалявам, че те ухапах и че те удрях — призна си тя разкаяно.
— Аз също съжалявам, че те принудих да го направиш. Нямам навик да… хъм, е, да принуждавам жени, които не желаят… Аз май наистина… хъм, съм се забравил. Млъкна за миг, а после продължи: — Виж какво, Рейчъл, струва ми се, че от самото начало подхванахме всичко не както трябваше, а сега мисля, че поне в името на децата трябва да почнем всичко от начало и да се опитаме, доколкото ни е възможно, да се търпим. Ти какво ще кажеш? Приятели сме, нали?
— Добре — изрече тя бавно, но добави хапливо: — Ако обещаеш, разбира се, че никога няма да ме целуваш.
— Толкова лошо ли беше? — вдигна подигравателно вежди Слейд и безсрамно се захили.
— Мустаците ти ме гъделичкаха — каза Рейчъл, без изобщо да се замисля какво говори.
В същия миг си даде сметка, че прозвуча като признание, че иначе целувките са й харесали. Тя се завъртя на токове и изхвърча от плевнята. Слейд погледна замислено подире й, прокара ръка по брадичката си и се ухили като мъж, който току що е хванал най-хубавата кобилка в стадото.
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
Когато си влезе в къщи, Рейчъл бе посрещната от осем чифта големи, широко отворени очи, от които седем я гледаха с уважение и страх.
Трудният живот бе направил малките Бийчъм съобразителни и приспособими, те бяха преценили бързо и правилно своя вуйчо. Бяха стигнали до заключението, че най-добрият начин да приемат опекунството му, е да избягват да му противоречат. Не знаеха с какво е предизвикала Рейчъл гнева му, но като го видяха да я гони с крясъци и закани, решиха, че леля няма да излезе от плевнята здрава и читава.