— Зная, но въпреки това трябва да ти кажа, че си много суров човек, Слейд.
— Вярно, но и ти си корава жена, Рейчъл.
— Не, не съм.
— Как да не си — ухили се той. — Щеше ли иначе да устоиш толкова време на ухажванията на стария Окс? Честно казано, Рейчъл, ако нямаш намерение да се омъжиш за този швед, защо не проявиш състрадание към него, защо не го убиеш, за да го отървеш от мъките му?
Рейчъл вирна презрително глава.
— Ти пък откъде знаеш, че няма да се омъжа за него? — Изсъска тя. — Може да съм променила намеренията си и да съм решила да му дам дума.
Лицето на Слейд помрачня за миг и смехът му секна, но само след миг той вече сумтеше презрително.
— Ами да — изрече подигравателно, присвил очи, за да не види тя израза им — ако прасетата можеха да летят, а кравите да прескачат месечината, тогава, може би. Но ти знаеш не по-зле от мене, Рейчъл, че никой не чифтосва темпераментни кобили с тъпи биволи.
— Гюс не е тъп — възрази тя. — Той е добър човек, всеки случай по-добър от тебе! За твое сведение, Гюс е джентълмен.
— Което навярно трябва да означава, че аз не съм. И какво лошо има в това, ако мога да зная? В края на краищата нали аз съм този, който имаше… който имаше изключително приятното изживяване да те целуне, нали така? А пък той още те обикаля като отчаяно бездомно псе и чака покана, нали? — Погледът на Слейд се разхождаше с удоволствие по тялото й, после спря на нейните устни. Погали със злорад смях мустаците си. — Бас държа, че старият Окс много би искал да знае какво е изпуснал — каза Слейд.
— О-о не-е! — извика Рейчъл. — Как си позволяваш да ми напомняш за този ужасен ден, тип с тип! Боже господи, да можех да стана само за минута мъж, щях да ти покажа къде зимуват раците!
— Виж какво, ако си в такова настроение — прекъсна я Слейд, — комай ще е по-добре да не ни носиш днес храна. Струва ми се, че ще е по-разумно да хапна в Дъглас авеню хаус.
Рейчъл беше поела задължението да ходи всеки следобед до фермата на Бийчъм и да носи на двамата мъже и трите момчета кошница с вечерята им. Така имаше, за свое учудване, всеки ден една малка и приятна почивка, през време на която можеше да наблюдава как напредва строежът, а именно извънредно бавно. Причината беше, че пролетното затопляне превърна почвата в блато. Беше трудно да се изкопае мазе, жизнено важно за съхраняването на припаси, за укритие от летните жеги, а в случай на нужда и от торнадо, ако връхлети насам.
Освен това трудно се доставяха греди от дъскорезниците на Уйчито. А тежките камъни за камината трябваше да бъдат събрани и докарани от далечни поля, ръчно да се натрошат и издялат, преди да бъдат подредени и иззидани със смес от речен пясък и вар (получена чрез изгарянето на мидени черупки и биволски косъм). В този край така запълваха процепите между камъните, така зидаха камини.
Слейд вдигаше благоразумно къщата близо до кладенеца, нещо, което би трябвало да е така от самото начало, а не да се струпва къщата, преди да е изкопан кладенецът.
— Ами да, Джонатан изглежда не е съобразил — забеляза Рейчъл. — И преди да се запие не беше никак практичен. С мъка се оправяше с фермата. Изглежда, че преди да дойде тук не му се е налагало да се бори сам с живота. Нали е израснал в плантация, заобиколен от слуги.
— Права си, никога не се е оправял сам — съгласи се Слейд. — Доколкото си спомням, родителите му винаги са го глезили. Нищо не беше достатъчно добро за единствения наследник на Бийчъмс Ландинг, включително и моята сестра. Но после дойде войната, Северът победи и в Юга вече нямаше какво толкова да се наследи. Много момчета загинаха за „славната кауза“, без да знаят какво точно означава това, а половината от останалите живи… ги сполетя съдбата на Бийчъм… ако не и по лоша. Той поне не е сакат.
— Но и ти си участвал във войната, нали Слейд? — попита плахо Рейчъл — не искаше да я помисли за любопитна.
— Да, бях в армията на Юга. Бях още млад и зелен, представяш ли си, деветнайсетгодишен лейтенант, само защото офицерите от моята рота се бяха оставили да ги убият и аз бях единственият останал жив.
— Там ли се научи да стреляш?
— Не, тоя майсторлък го усвоих в плантацията на моите родители, в Сайприс Хил, преди да се махна от къщи и да замина за Ню Орлиънс, да търся нещо по-добро.
— Аз пък реших, че ти се е наложило, понеже си убил на дуел някакъв човек в Ню Орлиънс. Индия ми разказа, че си избягал от Сайприс Хил, понеже сигурно са щели да те обесят заради това убийство.