Усети върху кожата си полъх на вятър, неочакван след топлото дихание на мъжа. За разлика от грапавата кожа на ръцете му, тревата под нея, мокра от вечерната роса, беше мека като пух. Буйната зелена трева беше вече обагрена от първия полъх на есента и дъхът й на пръст се смесваше с аромата на хилядите цветя, пръснати като конфети из прерията и с острия дъх на кожата на нейния съпруг.
Рейчъл обичаше този дъх на мъж. Понякога оставаше сутрин по-дълго от него в леглото, заровила глава във възглавницата му, и вдишваше аромата, който той бе оставил, сякаш още не вярваше докрай, че той наистина е неин съпруг. Един ден, когато той беше далеч от дома, тя излезе гола от старата си чугунена вана и облече една от ризите му. Беше сякаш негова прегръдка и в този миг й се стори, че той е съвсем близо, а не някъде далеч в прерията.
При този спомен я обзе ужас, възникна някъде дълбоко в нея и я погълна като дълбоки води. Изведнъж празнината в нея, която можеше да запълни само нейният съпруг, стана толкова непоносима, че в съзнанието й затуптя една единствена мисъл: час по-скоро да се слее с мъжа, за да изчезне зейналата празнина. Притисна се лудо към него, изкрещя високо желанието си, готовността да му се отдаде и изведнъж тялото му бързо покри нейното тяло. Пулсиращата му мъжественост се плъзна между бедрата й, после проникна могъщо и дълбоко в нея и тя усети как дъхът й спира, как губи съзнание.
Колко черна беше нощта, обгърната от магията на всички земни, прастари чувства, съпътстващи този ритуал, по-стар от човечеството и нямаше за него място по-подходящо от тази прастара равнина под прастарата луна. Беше прекрасно и Рейчъл се наслаждаваше с всяка фибра на тялото си. Тялото на мъжа й тежеше, но то беше сладък товар. Бяха толкова близо един до друг, че бяха се слели в едно, без разстояние между тях, без кътче в сърцата или в съзнанието им, което да принадлежи на чужд, нито сега, нито за в бъдеще.
Дъхът му проникваше в гърлото и в гърдите й, докато той не откъсна най-сетне устни от нейните и не ги долепи, очарован, към пламтящата лава на кожата й. Той отново смучеше зърната на гърдите й, овлажняваше ги с език. Ноктите й се впиха в гърба му и оставиха болезнена резка чак до задника му, когато той почна да се движи бавно и неумолимо в нея, а тя да отговаря ненаситно на всеки негов тласък. За него сега съществуваше само тя, а за нея само той.
Кой кого обладаваше? Никой не знаеше и не питаше. Те се сливаха в съвършена хармония, в стародавната традиция на всички влюбени. Като лек степен вятър, който се превръща постепенно в ураган и помита всичко по пътя си, така опустошаваше страстта нейното тяло, покоряваше я безмилостно и я отнасяше със себе си.
Тя беше неукротима като буря и сякаш се взриви сред гръм и мълнии, когато достигна, в луд възторг, върховния миг. Сега дори мъжът, който я беше изнесъл до върха на сладостното изживяване, се оказа отпратен в някакво тъмно ъгълче на съзнанието й. Само с подсъзнанието си усети как ръцете му обхванаха яко нейните бедра, а после ги вдигнаха високо, притиснаха ги към себе си и тя сякаш се вкамени и нададе вик — пронизващ и ликуващ като вика на самотно животно в прерията. А той, нейният партньор, сега и завинаги, откликна на нейния зов, той проникваше сега с първичната сила на тигър във влажната, тясна пещера, бързо, все по-бързо, докато не се изля целия в нея с тих, но триумфиращ стон.
Отпусна се с дълга въздишка върху тялото й. Сърцето му биеше учестено до нейното. Дъхът им се издигаше в нощта сякаш от едни устни, докато се отдалечаваха бавно, съвсем бавно от късчето небе, до което се бяха издигнали, за да се върнат отново в скута на земята.
Той й се усмихна, после отметна влажните къдрици от лицето й. Погледите им се срещнаха, спокойни, наситени. Устните му докосваха нейните, а после той се откъсна с нежелание от нея, но само след миг я привлече грубо, властнически към себе си, сякаш никога нямаше да я пусне. Сложи главата й на рамото си, затвори очи и въздъхна, доволен.
Мъжът не продума, той мечтаеше. А Рейчъл, вече свикнала с неочакваните му мълчания, почиваше спокойна в прегръдката му, вслушваше се в дъха му, който ставаше все по-лек и ритмичен, докато той най-сетне заспа. Сега лицето му я възбуждаше не по-малко от любовната игра допреди миг, макар и по различен начин. Това, че бе заспал, гол и беззащитен, така спокойно до нея, беше по-красноречиво от всякакви уверения в любов и доверие.
Сърцето й ликуваше. Рейчъл го целуна нежно, после се освободи внимателно от прегръдката му, за да събере дрехите си, които беше разхвърляла в безредие по тревата. Докато се обличаше, се любуваше с радост и без капчица свян на спящия си съпруг.