— Аха, край, бих те! — извика победоносно негърът и привлече вниманието на Фремънт към дъската. — Сега внимавай, Слейд, още един ход и си аут!
— Така ти се струва, Поук. Да не си въобразяваш случайно, че играеш срещу Олд Окс?
— Хъм — изсумтя ядосан негърът. — Олд Окс съвсем не е толкова глупав, колкото ти се струва, всеки случай и двамата трябва да станете сутрин много рано, за да успеете до вечерта да ме победите.
Но още преди Слейд да успее да каже на Поук какво мисли по въпроса, малката Нейоми се обади най-неочаквано и попита с любопитно гласче:
— Ти ще се омъжиш ли за Олд Окс, лельо Рейчъл?
— Преди всичко ще те моля да не го наричаш Олд Окс, ако обичаш — ядоса се Рейчъл. — Дали ще се омъжи за него, си е само наша работа, а сега заспивай, чу ли ме?
— Е да, ама… ти нали? — не се предаваше толкова лесно Нейоми.
— Не, няма да се омъжа за него, ако ми строши още един стол — каза сухо Рейчъл с надеждата да сложи край на въпросите на детето, преди да е продължило да пита — Тихо, че ще събудиш бебето. То тъкмо заспа.
И тя погледна нежно Тобиас, който се беше гушнал в нея.
Нейоми мълча близо минута, замислена за нещо, после на лицето й се изписа ужасна гримаса. Като я видя, Рейчъл си помисли изведнъж как е възможно деца да вършат толкова грозни работи. Можа да заключи само, че момиченцето ще продължи да пита и не се излъга.
— Лельо Рейчъл? — чу се отново тънкото гласче.
— Да, Нейоми? — попита тя с колкото спокоен, толкова и предупреждаващ глас.
— Ако не се омъжиш за стария… за Гюс, искам да кажа, ще се омъжиш ли тогава за вуйчо Слейд?
— За бога, Индия, защо не удуши това дете още при раждането му? — запита се Рейчъл с издайнически зачервено лице.
Искаше подът да се провали под нея, земята да я погълне, когато видя, че Слейд едва се сдържа да не прихне, като я гледа толкова притеснена, а дядото и Поук се хилят съвсем неприкрито. Сега разбираше защо и любещи майки са готови понякога да напердашат дечицата си, — досега просто не можеше да го проумее.
— Нейоми, съкровище — процеди тя през зъби и хвърли унищожителен поглед на дядо си и на ратая. Не се решаваше да погледне Слейд в очите, защото знаеше, че е готова да скочи и да го удуши, ако види, че той се хили. — Единственият мъж, когото бих взела за съпруг, е този, който може да докара петстотин глави добитък за обора ми. Сега разбра ли?
— Да, лельо.
— Добре, хайде, заспивай.
— Да, да. — Нейоми млъкна за миг, а после каза със съжаление: — Лельо Рейчъл, извинявай, че отново бях толкова нахална.
— Наистина беше нахална — отговори ядосано Рейчъл. — А сега, млъкни най-сетне, за бога!
— Да, лельо, обещавам, гък няма да кажа. — Но въпреки това измърмори тихичко: — Да бях на твое място, щях да взема вуйчо Слейд. Харесва ми много повече от Стария… от Гюс де. Понеже вуйчо Слейд е нахален като мене.
Сега Слейд, Фремънт и Поук избухнаха в истеричен смях, без изобщо да обръщат внимание на Рейчъл, онемяла от гняв. Търпението й се беше изчерпало, тя стана рязко и отиде да сложи бебето в сандъка му. Единственото хубаво през тази ужасна вечер беше, че Поук обра Слейд на дама. Тя пожела със стиснати зъби на всички лека нощ, качи се по стълбата в спалнята си и дръпна пердето. Напипа в тъмното кибрита, запали свещта и се приготви за лягане.
Долу смехът постепенно стихна. Слейд наблюдаваше силуета й върху пердето и видя как вади фибите от златната си коса, която бавно се разпиля по раменете й. За миг се попита какво ли ще е да се пъхне до нея в леглото и да навие къдриците й около врата си, а после да я притисне и да я люби.
Вдигна бавно хармониката към устата си и тихичко засвири.
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
Няколко дена по-късно Рейчъл се събуди посред нощ от долитащо отдалеч тревожно мучене на добитък. Отначало не му обърна особено внимание, помисли, че е вятърът. Но после изведнъж се изправи рязко в леглото. Разбра, че вятърът е донесъл мученето и затова го е чула. Скочи, ругаейки, от леглото и навлече набързо под нощницата само чорапите и ботушите.
Дръпна бързо пердето и слезе по стълбата, после се промъкна внимателно между спящите деца и изскочи навън. Там се наметна с палтото и хвана здраво пушката.
Скърцането на вратата на плевнята събуди Слейд. Години наред беше спал нащрек, затова веднага отвори очи. Свикнал с непрекъснатите опасности, бързо пъхна ръка под седлото, което му служеше за възглавница, издърпа внимателно пистолетите. Само за миг препаса колана, а после се примъкна тихичко по корем до ръба на сеновала и слезе предпазливо по стълбата, готов да посрещне нашественика с крайно неприятна изненада. В сумрака не виждаше почти нищо, но въпреки силното хъркане на Поук, чу звънтенето на юзда и нервното цвилене на Сънфлауър.