Някой проклет конекрадец се опитва да отмъкне кобилата на Рейчъл! — помисли си ядосано. Е да, но тук има човек, който ще му строши главата.
Запристъпва по чорапи през плевнята, докато стигна до бокса на Сънфлауър. Там се обърна рязко и се озова точно пред вратичката на бокса.
— Не мърдай! Остани където си! — изсъска той. — И горе ръцете! Иначе си мъртъв!
Рейчъл изкрещя и подскочи от ужас. Беше се придвижил толкова безшумно, че не го беше чула. За миг реши, че чужд човек иска да я нападне. Насочи колкото може по-бързо пушката към едрия силует, който се приближаваше в тъмното към нея.
В следващия миг Слейд прибра е ръмжене пистолетите си, а тя позна гласа му и наведе е облекчение пушката.
— За бога, Рейчъл! — каза той сърдито и влезе в бокса. Защо се моткаш тук като коне крадец, глупачко такава! И това повече да не се повтаря, разбра ли? — разтърси я той гневно. — Нали можех да те застрелям!
— Ами не исках да те будя — измърмори тя, разтреперана от страх и от изненада, защото той беше гол до кръста и вече я държеше в обятията си.
Тъмната му кожа беше гладка и блещукаше меко на светлината на месеца, проникваща през процепите в покрива. Тук-таме по тялото му просветваше белег от стара рана. Черни къдрици покриваха гърдите му, както и стегнатия корем и изчезваха в панталона. Рейчъл вдигна глава, засрамена, че го беше разглеждала така любопитно, прехапа устни и го погледна в очите:
— Съжалявам, просто не помислих. Трябваше ми кобилата…
— По това време? И за какво? — попита Слейд и прие ви очи, като забеляза, че под палтото тя е само по една тънка нощница. — По дяволите, Рейчъл! Та ти си почти гола. Закъде се беше запътила в този вид? — Изведнъж някакво подозрение му мина през ума и дъхът му секна. — Не отиваш на среща с Гюс, нали?
— Разбира се, че не — отвърна тя, ядосана и засрамена че изобщо е могъл да си помисли подобно нещо. — Боя се за добитъка си. Чух мучене, което ме събуди. Нещо ги е уплашило и трябва да отида да видя какво става. Изглежда, в този момент някой проклет крадец ми отмъква половината стадо. Предполагам, че е пак онова смърдящо животно Рей Крипън! Да, да, сигурна съм. Ще го спипам на местопрестъплението и ще го откарам при шерифа, а той ще го обеси.
— Мили боже, акълът ти е колкото на Нейоми — изкрещя Слейд, бесен, че е могла изобщо да си науми подобно нещо. — И какво, ако смея да попитам, щеше да направиш, ако беше срещнала там четирима или петима въоръжени мъже? Щеше да ги изпозастреляш до един? По дяволите! Та те сигурно биха те смъкнали от седлото и биха ти прерязали гръкляна, ех, обзалагам се, че първо щяха да те изнасилят, всичките под ред. Да си помислила за това, малка глупачке? Крадците на добитък, както и убийците, са изметта на обществото. А сега марш обратно в къщи, докато не съм ти насинил задника! Остави останалото на мен.
— Но ти не знаеш даже къде е стадото — протестира упорито Рейчъл. Страхът й за животните беше по-силен от страха от Слейд.
— Ще ги намеря — отговори той кратко. — А сега изчезвай!
Той я изтласка от бокса, убеди се, че е тръгнала към вратата и се качи да си вземе останалите дрехи. Докато обуваше ботушите, чу изведнъж долу в обора звънкото тракане на подкови. Скочи и успя да види как Сънфлауър изчезва през вратата с Рейчъл на гърба. Слейд изруга, натъпка ризата в панталона, нахлупи шапката и се загърна в наметалото. После слезе светкавично по стълбата, оседла жребеца си и препусна с главоломно темпо подир нея.
Рейчъл имаше значителна преднина, но на светлината на месеца той я виждаше отдалече, благодарение на бялата нощница, която беше вдигнала до над коленете. Слейд Я зърна върху един хълм и препусна, кипнал от гняв, подире й. Докато я настигаше, трябваше да признае, че ездата й е майсторска. Като ангел на отмъщението се носеше тя през прерията и разпиляната й коса се развяваше на вятъра като знаме. Най-сетне я настигна, но само защото Жребецът му, Форчън, беше много по-бърз от нейната кобила и много по-издръжлив. Когато се изравни с нея, той се наведе, грабна юздата на Сънфлауър и накара кобилата да спре.
— Ха кажи сега, да ти насиня ли хубавичкото дупе? — изръмжа той. — Не ме ли чу? Казах ти да се прибираш в къщи, казах ти, че аз ще се погрижа за останалото.
— Да, каза — отговори сдържано Рейчъл. — Само че добитъкът е мой, а ти не си ми ратай, Слейд.