Той я гледаше известно време е разкривено от болка лице. После каза с тъжна усмивка:
— Ти си единственият човек, който винаги ме нарича Гюс.
След това се обърна и си тръгна. Рейчъл гледаше тъжно подире му. После се обърна отново към Слейд и продължи да промива раните по главата му. Едната беше доста дълбока и тя си помисли, че навярно от нея беше загубил съзнание.
Рейчъл знаеше, че никога няма да забрави как Слейд лежеше неподвижен на земята. Цяла ужасна вечност беше сигурна, че е мъртъв, сигурна, че и нейното сърце ще спре да бие. Беше обзета от една единствена мисъл: — Божичко, мили боже, не позволявай той да умре. Ще направя каквото поискаш, само го върни към живот. Облекчението й беше безгранично, когато разбра, че Слейд Меверик още диша. Непозната безмерна радост я обзе, последвана от ужасната, истерична омраза към Гюс, към злодееца. При спомена за всичко това трябваше да се замисли и върху думите на шведа: — Струва ми се, че ти си се влюбила в Слейд…
Истина ли е? — запита се Рейчъл и усети как сърцето и се разтуптя. Наистина ли беше влюбена в Слейд Меверик?
Не можеше да си представи нищо по-лошо, защото той положително нямаше да отвърне на любовта й, нещо повече, щеше да реши, че това е не само забавно, но и достойно за съчувствие. Рейчъл знаеше, че няма да го понесе. Не, не, тя не го обича, самата мисъл е просто смешна. Гюс просто е стигнал до погрешно заключение.
Въпреки това тънките ръце на Рейчъл трепереха, когато отвори шишето с карболова киселина, изля върху чиста кърпа няколко капки и се залови да дезинфекцира раните на Слейд. После взе от нощното си шкафче ножица, игла и здрав конец, отряза няколко къдрици и заши дълбоката рана на главата му. Радваше се, че е в безсъзнание и не усеща болката.
После стана и при това движение отрязаните къдрици паднаха на пода. Тя импулсивно се наведе, вдигна ги и ги пъхна в джоба на престилката. После взе замърсените кърпи и легена и слезе по стълбата. Ева и Сюзън, които бяха сготвили в нейно отсъствие вечерята, тъкмо слагаха масата.
— Рейчъл, как е Слейд? — попита Фремънт, седнал до печката.
— Като се изключи една дълбока рана на главата, която трябваше да зашия, другото не е опасно — отговори тя. — Но се боя, че има силно сътресение на мозъка и още е в безсъзнание. В момента не мога да направя за него нищо друго, освен да го държа на топло, докато дойде в съзнание и да се надявам, че няма да го втресе.
Тя отвори вратата, за да плисне кървавата вода от легена, а после го изми старателно на кухненската чешма. Качи се на малка стълба, избра няколко снопчета от билките, които висяха от гредите, счука ги в хавана и ги накисна в легена с вряла вода. Взе чисти кърпи и ги качи заедно с легена в спалнята си.
Рейчъл събу ботушите и чорапите на Слейд, покри го и сложи ръка на челото му: то беше хладно и тя се поуспокои. Въпреки това потопи кърпа в топлата отвара, изстиска я и я сложи на челото му.
Дълго след като всички в къщата си бяха легнали, Рейчъл продължи да будува до леглото на изпадналия в безсъзнание мъж. Беше слязла само за малко долу да хапне от вечерята, която Ева й беше приготвила и да налее прясна отвара. Най-сетне след дълги часове Слейд отвори очи и хвърли на меката светлина на лампата недоумяващ поглед върху лицето й, което тъкмо се навеждаше към него, докато тя сменяше кърпата на челото му.
— Рейчъл? — прошепна той, объркан, след няколко секунди.
— Да — каза тя и въздъхна облекчено, че я е познал. — Как се чувстваш, Слейд?
— Ами, като… да съм умрял… и да съм на небето. Помислих си за миг, че ти си… че си ангел. — Можа дори да се усмихне, но веднага изпъшка и докосна предпазливо дълбоката рана, която Рейчъл беше зашила и която се беше подула като гъшо яйце. — О господи! Ама това… се… казва удар! — Бива си го наистина тоя Гюс. Сигурно… не трябваше… така да го ядосвам.
— Наистина — скара му се тя меко. — А сега се опитай да не говориш повече, Слейд. Необходимо ти е спокойствие. Искаш ли да ти донеса нещо?
— Само глътка вода.
Рейчъл му наля чаша от гарафата на нощната масичка и му помогна да изпие няколко глътки. След което той пак се отпусна върху възглавницата и веднага заспа. Но този път беше здрав сън и тя докосна още веднъж челото му, което си оставаше хладно. Сътресението на мозъка очевидно не е било чак толкова силно, колкото се боеше. Един-два дена почивка щяха да го изправят отново на крака.
Рейчъл беше капнала, но понеже се боеше, че Слейд може да се събуди жаден и да не разбере къде е, предпочете да остане до него. Както беше обичай в прерията, когато леглата не достигаха, тя сложи в средата на широка та си постеля една възглавница, за да я разделя от Слейд Меверик, после си легна, облечена, откъм нейната страна, убедена, че в това няма нищо непристойно.