Въпреки това изпитваше странното чувство, че споделя леглото си със Слейд, сякаш са женени и доста време не можа да се отърве от мисълта какво ли щеше да е, ако беше истина. Изчерви се, защото знаеше, че нямаше само да спи в общото им легло, но да върши и други неща. Беше сигурна, че Слейд е мъж, който би си искал правата, щом му скимне. Мъж, комуто нищо не пречи да целува без съгласието й млада жена, за която не е сгоден, сигурно нямаше да се съобразява дали го е дала собствената му съпруга. При тази мисъл сърцето й взе лудо да бие. Неволно се питаше как ли ще се държи, ако Слейд поиска не само да я целува? Дълбоко в нея пак се пробудиха, неповикани, разтърсващите чувства, които вече бе изпитала веднъж и които караха цялото й тяло да се гърчи от желание.
Изведнъж си представи как Слейд се събужда през нощта, разбира, че са в едно легло, отмества възглавницата, притиска я, въпреки нейните протести, към леглото и страстно я люби. Срамуваше се от лошите шеги, които й играеше собствената й фантазия. Нещо с нея не е наред, щом може да си представя подобни сцени и дори да желае те да са действителност. А че го желаеше, в това Рейчъл вече нямаше съмнения.
Цялото й тяло пламтеше от срам и от някакво още по-тъмно, примитивно чувство, което не искаше да си признае. Дишаше учестено, но тихо, от страх спящият Слейд да не се събуди, да не прочете някак мислите й и да задоволи тук и сега срамното й желание.
Но Слейд Меверик, който положително с най-голямо удоволствие би заситил желанието й, продължаваше дълбоко да спи и изобщо не подозираше за присъствието на Рейчъл в леглото. Едва на разсъмване, когато отвори бавно очи и почна постепенно да проумява къде е, забеляза, че тя лежи до него. Без да обръща внимание на болките в главата, ухилен при вида на възглавницата помежду им, той се вдигна на лакът и мълчаливо я загледа. Тя спеше много дълбоко и в сивкавата светлина на разсъмването изглеждаше толкова млада и невинна. Лицето й беше обрамчено от кичурите, които се бяха измъкнали от кока. Устните й бяха полуотворени, гърдите й се повдигаха и отпускаха леко при всяко бавно и спокойно вдишване и издишване.
Значи това щеше да означава да се събужда всяка сутрин редом с нея. Мисълта дойде неканена. Хъм, можеше да имаш и много по-малко късмет, Слейд — реши той.
Хвърли поглед към дръпнатото перде на таванчето, а после надолу, към вътрешността на къщата. Фремънт не се виждаше никакъв, но Слейд го чу да хърка в малката стаичка под таванчето. И децата още спяха на пода и положително нямаше скоро да се събудят. Слейд протегна внимателно ръка над възглавницата, много бавно, за да не изскърца пружината на леглото и да не събуди Рейчъл. После се наведе над отпуснатото й в съня тяло и целуна сладката й, нищо не подозираща уста.
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
Рейчъл сънуваше. Знаеше, че сънува, защото Слейд я целуваше, а тя отговаряше на целувката му, отваряше му с наслада устните си, протягаше към него ръце, искаше всичко, което той можеше да й даде и дори повече.
В съня той се навеждаше над нея, мускулест крак покриваше бедрата й, а езикът му ближеше нежните й устни, после той ги разтвори и се заразхожда из податливата мека вътрешност на устата й. Езикът му потъваше все по-навътре в нейната тъмна, влажна и сладка като мед уста, кръжеше, ближеше, пиеше меда, проникваше жадно във всяка ниша, сякаш се боеше да не изгуби та макар и една единствена сладка капка.
Докато устните му поглъщаха нейните, в Рейчъл се пробуди набъбналата пъпка на страстта, сякаш той беше пролетното слънце, което я събуждаше с топлината си, а тя напъпил цвят, който отчаяно иска да се разтвори. Изпита страстно желание, което нарастваше с всяка негова пламенна целувка. Той я целуваше все по-силно, дъхът му се сля с нейния, устата и езикът му бяха като нажежено желязо, което й налагаше отпечатъка си и дълбоко в себе си Рейчъл знаеше, че го желае…
Езикът му се сля с нейния, заобвива се около него. Сега и нейните зъби се впиваха в устата му, както неговите се впиваха в нейните уста. Усети, че й се завива свят. Силата на изживяването нарасна, когато той заби внезапно зъби в долната й устна и я разкървави, а тя усети горчивосладкия вкус на мед и сол. Болката и насладата я изпълваха цялата, засилваха желанието й да го има, докато той целуваше яркочервената роса по устните й.
— Това беше заради плевнята — измърмори Слейд, без да се откъсва от устните й. — А пък това… това си е за мене, понеже те желая… Божичко, как само те желая!