— Слейд, какво се е случило? — извика Рейчъл и изтича към него, запретнала поли. Пребледня като платно, защото реши, че на някой му е призляло на нивата.
— Че какво да се случи? — каза той язвително и скочи, дрънчейки със шпорите, от коня. — По дяволите, Рейчъл, знаеш ли кое време е? Виждаш ли слънцето къде е? Като не дойде да ни донесеш обяда, решихме, че или на тебе, или на децата се е случило нещо. Препускал съм като бесен и какво да видя? Ти весело си флиртуваш с някакъв непознат! — Кой е този? — хвърли той мрачен поглед към младия мъж.
— Това е Адам Кейфе и аз не съм флиртувала с него! — отвърна гневно Рейчъл, но всъщност се срамуваше, че е забравила да занесе на мъжете обяда.
— А какво, по дяволите, търси тук? — попита Слейд, сякаш беше длъжна да му дава обяснения. После се обърна към младежа, който беше пъхнал палци в колана и явно не се притесняваше от сърдитите погледа на новодошлия. — Тоя иска да ме предизвика — реши Слейд. — Това нахакано копеле не е комай от ония, дето чакат покана, бъди сигурна, Рейчъл! Господи! Ако си мисли, че може да заеме мястото на Гюс, ако си позволи да те пипне с ръка, с малкото пръстче да те докосне, да знаеш, ще го убия!
— Я не ставай смешен! Няма нищо подобно! — възкликна тя. — Как можа да си го помислиш? Та аз изобщо не го познавам. За пръв път го виждам. Дошъл е да ме моли да намеря кладенец за семейството му. За бога, Слейд, та той е още дете, само малко по-голям е от Ева.
— Той е поне на осемнайсет, достатъчно е голям. Тъй че на възраст е по-близко до теб, отколкото до Ева! — възрази гневно Слейд Меверик — Виж, трябва да му се признае, че има нерви въжета. Как иначе ще си стои преспокойно тук и ще ти прави мили очи, въпреки че току що сте се запознали?
Рейчъл вече кипеше от яд.
— Ако си спомням добре, ти не само ми правеше мили очи, но се осмели и да ме целуваш, въпреки че току що се бяхме запознали.
Слейд беше малко изненадан от подобен отговор, но веднага намери какво да каже:
— Онова беше съвсем друго! — изсъска той през зъби. Не можеше да каже защо да е било нещо друго, просто беше убеден, че е така. Веднага продължи да говори, за да не остави на Рейчъл време да се произнесе за привидната разлика. — Нали знаеш, че тогава ти ме предизвика, Рейчъл! Освен това бях братът на Индия, а не паднал от небето непознат, нагъл нехранимайко. Не знаеш нищичко за него и аз не желая той да се мотка тук, особено като се има предвид, че си през целия ден сама. Така, а сега, понеже много държиш на доброто възпитание, бъди така добра да ни представиш. А после прати младежа по дяволите и не го насърчавай да идва пак.
Рейчъл разбираше, че с аргументите на Слейд нещо не е наред, но понеже се боеше, че може да е прав, побърза да му представи Адам с твърде смесени чувства. Никак не й хареса начина, по който двамата мъже недоверчиво се изгледаха, докато се ръкуваха. Вниманието на Адам беше приковано от „Миротворците“ и очите му святкаха от завист. Рейчъл въздъхна облекчено, когато той заяви, че трябва да тръгва и яхна едрия си кон. Докосна леко периферията на шапката си и изгледа внимателно Рейчъл.
— Ще се видим утре след обяд, госпожице Уайлдър — каза той. После кимна леко на Слейд и препусна.
— Ама че нахално копеле! — изруга Слейд и проследи с присвити очи бързо отдалечаващия се Адам Кейфе.
— На неговата възраст си бил същият, нали? — забеляза язвително Рейчъл. — Бас държа, че с годините не си се променил много, Слейд. Така че не разбирам защо намрази младежа. Впрочем човек често намразва собствените си недостатъци, като ги види у друг, права ли съм? — убоде го тя с медено гласче.
За щастие на Слейд беше му спестено унижението да търси отговор, защото в същия миг Нейоми извика:
— Лельо Рейчъл, удавих без да искам паяка, Анди се сърди и иска да ми го пъхне в гърба!
Щом Адам Кейфе си тръгна, Рейчъл приготви набързо студен обяд. Едва сдържаният гняв на Слейд я тревожеше. Тя подреди всичко в кошницата, затвори капака и я подаде мълчаливо на стрелеца. Предположи, че той ще се върне с яденето на нивата, но за нейно учудване, Слейд настоя да се качи в колата заедно с децата, върза коня си отзад и потегли към прерията, за да обядва там с Гюс, Фремънт и Поук. Настоя след работа да заминат всички заедно за града, за да купят нови гребла и лопати. Той сякаш се боеше, че в негово отсъствие Адам Кейфе може да се върне и отново да се опита да я ухажва.
Рейчъл наистина не можеше да го проумее. Слейд се държеше така, сякаш я ревнуваше от младежа. Да, изведнъж се убеди, че наистина ревнува. Иначе щеше ли да е толкова капризен и ядосан? При тази мисъл бузите й пламнаха, сърцето й заби учестено, защото това можеше да означава само, че държи на нея, въпреки че тя още не смее да повярва. Погледна го крадешком как седи до нея на капрата, и разбра, че още не му е минало. Беше свъсил чело, крайчетата на устните му бяха отпуснати надолу, сякаш току що беше отхапал лимон. Рейчъл с мъка сдържа смеха си. Луда надежда се пробуди в гърдите й и тя притвори, засмяна, очи, сякаш в този миг лъч светлина беше прорязал мрака в сърцето й.