Докато простираха заедно дрехите, тя хвърли поглед към Ева. Какво щеше да стане с нея и с другите деца, ако тя умре? Индия знаеше, че Джонатан няма да се справи сам. Беше лишен от практически усет и не беше човек, на когото може да се разчита. Когато разбра, че деспотичният й баща е решил да я омъжи за богатия единствен син на семейството, чиято ферма граничеше с тяхната, тя се опита да протестира, за съжаление, напразно. Знаеше, че Джонатан е егоист и разглезен, но въпреки нежеланието й, сватбата стана.
Наложи се тя да бъде силният човек в семейството, за да компенсира слабостта на Джонатан, а той я намрази за тази сила, въпреки че не можеше без нея. Бог му е свидетел, той наистина не беше роден за войник и въпреки волята си участва във войната между Юга и Севера. Не бе създаден и да гние в затвора на янките в Рок Айланд, той, свикналият да бъде задоволявано всяко негово желание, всеки негов каприз. Индия се беше надявала, че след преживяната ужасна война, съпругът й ще се промени. Не е възможно — мислеше си тя, — такова изпитание да не наложи отпечатъка си.
И то наистина го промени, но, за съжаление, не към добро. Джонатан беше станал капризен, навъсен, вечно мърмореше, а най-лошото беше, че се озлоби. Родителите му починаха при обсадата на Ню Орлиънс от треската, бушувала в цялата страна, а янките бяха бомбардирали толкова силно Бийчъмс Ландинг, наследствената ферма на Джонатан, че някога великолепната къща бе станала необитаема. Треската отнесе и мащехата на Индия, а баща й беше разстрелян заради упоритата му съпротива срещу победителите. Те бяха налетели като лешояди откъм Севера и бяха конфискували Сайприс Хил, защото баща й не можеше да плати безмилостно високите данъци. Джонатан и Индия, чиито родители и роднини или бяха мъртви, или се бяха разпилели кой накъдето види, потеглиха, след поражението на Юга, към Западните земи.
Индия се бе надявала, че могат да почнат всичко отначало в този мирен рай, който не носеше раните от робството и глада. Но когато в Канзас едно от колелата на фургона им налетя на камък и оста стана на парчета, за Джонатан това се оказа капката, от която чашата преля. Той отказа да продължи. Това бе причината тези голи, безкрайни равнини, които намрази от пръв поглед, да станат нейна втора родина. Беше се противила напразно на това нежелано, отблъскващо място но в края на краищата се видя принудена да прекара тук остатъка от клетия си живот.
Джонатан, който никога не се беше занимавал с физически труд, който беше изкарал войната като офицер, изкопа с несръчните си ръце едно мазе и струпа криво — ляво плевнята и неугледната къщурка, измазана с кал. Подът беше пръстен, прозорчето малко и залепено със свински мехур, по покрива напролет избуяваше трева, при буря и дъжд той протичаше и през него навлизаха не само мокър студ, но и змии, и гризачи.
За учудване на Индия, щом вдигна новото им жилище, Джонатан стана сякаш малко по-добър. Той беше горд с положения тежък труд, първото истинско усилие през целия му живот. А тя беше сравнила мислено богатите плантации на своята младост с примитивната грозна колиба пред нея и от очите й бяха потекли сълзи. Но Джонатан не разбра, че тя плаче за онова, което бяха притежавали и загубили завинаги, той реши, че я е разочаровал с несръчността си и я намрази заради тези сълзи. Тогава почна и много да пие. Най-лошото беше, че внезапните му груби пристъпи на ярост, ужасяващи Индия и децата, ставаха все по-чести.
Напиеше ли се, Джонатан биеше и нея, и децата, защото прехвърляше върху тях вината за собствените си страхове, за своите грешки и неспособността си да се справя с трудностите. После плачеше като дете и молеше Индия за прошка. Тя беше само жена в един свят на мъже, тя трябваше да нахрани гладните си деца, затова преглътна гордостта си и се остави, мълчаливо и сякаш вцепенена, на пиянските му нежности, на това, че той нерядко грубо я изнасилваше в леглото.
Индия беше толкова отчаяна и изтощена, че й беше все едно дали ще остане жива, знаеше само едно — чашата беше преляла. Беше сигурна, че Рейчъл, нейната приятелка, ще й помогне. Но Рейчъл беше едва на осемнайсет, макар да се грижеше вече като възрастна за семейството си и за фермата. Освен това тя не понасяше Джонатан, а Индия не искаше в никакъв случай която и да било жена, а най-малко Рейчъл да бъде принудена да слуша пиянските му тиради. Освен един по-малък полубрат Индия нямаше близки или приятели, към които да се обърне за помощ.