Колкото повече размисляше, толкова повече се убеждаваше, че Рейчъл би трябвало всъщност да се чувства щастлива, че е направила толкова добра сделка. За него тя беше много привлекателна, но повечето мъже биха казали, че не може да се нарече апетитно женче, освен това имаше хаплив език и като се ядосаше, ставаше избухлива. Преди той да се появи на хоризонта, Олд Окс беше най-едрият й улов. Скитникът уважаваше и дори харесваше шведа, но беше убеден, че е далеч по-добра партия от него. Като премисли внимателно всичко, реши, че Рейчъл трябва всъщност да му е благодарна.
Ако Рейчъл можеше да се досети за мислите на Слейд Меверик, щеше толкова да се възмути от самоувереността и безсрамието му, че щеше да му зашие един шамар. Но тя не подозираше нищо и седеше мълчаливо на капрата до него. Усещаше през полата си силното му мускулесто бедро, притиснато до нейното и много добре знаеше какво Иска той от нея, ако наистина имаше намерение да се оженят, ако намерението му беше да я склони да му стане съпруга. Ако се съди по държането му, този самоуверен вагабонтин го приемаше като нещо най-естествено! Изглеждаше толкова самодоволен, че Рейчъл предпочиташе да не се обръща към него, още повече че срещаше всеки път толкова нахален и сладострастен поглед, че не можеше да има съмнение — той гледаше на нея като на своя собственост. Не беше ли го заявил вчера? Само като си спомни и пламна. Но защо пък и да не си го мисли? — запита се тя. Та нали никой, мъж или жена, не иска да завърши живота си в самота и ако Слейд пропъжда със сила всеки съперник, това значи, че, ще не ще, ще трябва да се омъжи за него.
Тогава той ще прави с нея каквото си пожелае, а Рейчъл знаеше, че в главата му се въртят не само целувки. Слейд Меверик ще използува съпружеските си права, когато и както пожелае, а тя ще е безсилна в ръцете му. Такава перспектива я плашеше, но я и възбуждаше. Беше готова да му се отдава драговолно и с любов, но само ако и той я обича. Но той не я обича и с това кръгът от мисли отново се затваряше. Как тогава да се омъжи за него?
О, защо нямаше куп поклонници, между които да избира? Ако Слейд не беше нехранимайко с лоша слава, дълбоко убеден, че може да надвие всеки мъж, готов да ухажва Рейчъл? О, божичко, ако не го обичаше! Ако той я обичаше!
Можеше, разбира се, да откаже да се омъжи за него. Да му каже категорично „не“, ако я попита. Но дълбоко в сърцето си признаваше, че щом го обича и щом единственото, което я очаква, е самотата, отговорът й няма да е „не“.
Седеше до него, сякаш уловена в капан и не знаеше да се смее ли, или да плаче.
Семейство Кейфе още нямаше къща, затова бяха опнали две палатки, в които живееха, в едната Адам, двамата му по-малки братя и бащата, а в другата, трите му сестри и майката му. Семейството тъкмо привършваше обяда си… Когато колата приближи, всички станаха от одеялото, постлано на земята в сянката на палатките, за да посрещнат Рейчъл и Слейд. Слейд спря колата близо до палатките, натисна спирачката, скочи и веднага вдигна на ръце Рейчъл от капрата, за да не остави на бързащия към колата Адам възможността той да й помогне. После младежът представи Рейчъл на семейството си.
— Тате, мамо, това е госпожица Рейчъл Уайлдър, жената, която открива с пръчката си къде има вода. А това е Слейд Меверик, приятел на семейството на госпожица Уайлдър.
— Повече от приятел — поправи го скитникът, докачи стискаше ръка на стария господин Кейфе. — Аз съм годеник на госпожица Уайлдър — заяви той, без да му мигне окото и хвърли на Адам, който го беше зяпнал, хладен, подигравателен поглед.
Рейчъл беше сигурна, че и тя е зяпнала не по-малко глупаво. Как можа Слейд да си позволи да заявява това пред хора, без изобщо да я е питал? Как само я представи! Този мъж имаше железни нерви! Беше наистина непоносим! Сигурно щеше да даде воля на гнева си, ако Слейд не й хвърли предупреждаващ поглед и ако ръката му не пристягаше като със стоманен колан кръста й. Притискаше я така силно, че едва можеше да диша. Рейчъл разбираше, че възражение от нейна страна само би влошило нещата, пък и щеше да я постави в още по-глупаво положение. Затова премълча, принуди се да му се усмихне, сякаш наистина е любимият й годеник. После поздрави двамата братя на Адам и трите му сестри, които лукаво се подсмихваха на нещо. Отклони учтиво любезната покана за обяд, защото вече бяха обядвали в къщи. След като отдадоха необходимото на любезностите, Слейд насочи разговора към същественото.