Очите на Слейд потънаха в нейните и Рейчъл прочете в тях глада, страстта му и още нещо, което не можеше да определи въпреки че при всеки друг би го нарекла любов. Сведе очи, бузите й пламнаха, сърцето й силно заби, защото в гърдите й се беше пробудила надежда. Но тя се овладя и се обърна към господин Кейфе:
— Ето тук има вода, господин Кейфе — каза тя триумфиращо и посочи надолу. — Вземете лопати и копайте, ще се убедите, че съм права.
Кейфе остана за миг неподвижен, изпълнен с уважение, може би дори и със страх. После той и синовете му изтичаха за лопати и се заловиха трескаво да копаят. Слейд се зарази от нетърпението им, свали кобура и ризата, залови се да им помага. След малко и той стоеше вече до колене във влажната тъмночервена тиня, която се подаваше изпод чернозема на прерията. Рейчъл го наблюдаваше тайничко и въпреки цялата си добродетел, си мислеше какво ли ще изпита, ако мускулестото му, кораво и голо тяло покрие нейното и си вземе онова, което иска и което тя, дълбоко в себе си, е готова да му даде.
Следобедът мина, а мъжете продължаваха да копаят. Бяха сковали набързо скеле и изхвърляха с кофа и въже пръстта от дупката. Госпожа Кейфе занесе на мъжете студено пилешко и салата от картофи, за да възстановят силите си, наливаше им лимонада, за да утолят жаждата си. Рейчъл седеше на одеялото и наблюдаваше с не по-малко напрежение от трите дъщери на Кейфе, които току надничаха любопитно в дупката и гледаха как добре отъпканите гладки стени я превръщат постепенно в кладенец. Мъжете се радваха, че не са се натъкнали на скала, както се случваше понякога тук в равнината. Нямаше да се налага да копаят много надълбоко. Малко след залез слънце сумрачната вечерна светлина, предвещаваща наближаването на лятото, бе пронизана от триумфиращия вик на Адам и тя разбра, че старият господин Кейфе вече може да е спокоен.
— Тате — крещеше Адам от изкопа — аз съм до глезените във вода! Чу ли ме, тате? Госпожица Уайлдър излезе права! Тук долу има много вода, пък сладка — като коледна сутрин!
С къс предупреждаващ вик младежът изхвърли лопатата си от дупката и се изкатери по въжето. Лицето му сияеше от щастие. Той хвана Рейчъл за двете ръце, привлече я към себе си и затанцува с нея в кръг. Тя се изчерви притеснено, но въпреки това се разсмя и фустите й се развяха като на ученичка, оголвайки красивите й, блестящи от белота глезени, докато Адам, я въртеше все по-силно.
Слейд не беше във възторг от гледката, когато се измъкна на свой ред от изкопа, но не можа да не се зарадва на безгрижната веселост на Рейчъл. Избърса с измачканата си риза калта от лицето и си помисли, че в живота й има толкова малко радост, че може да й подари този миг. Стоеше и я гледаше мълчаливо, докато Адам осъзна непристойността на поведението си и бързо пусна Рейчъл. Извини се смутено на нея и на Слейд.
— Прощавайте, но толкова се зарадвах, че водата бликна точно там, където посочи госпожица Уайлдър. Откровено казано и аз като татко, малко се съмнявах. Не исках да ви обидя, честно слово.
— Няма нищо — каза кратко Слейд, но добре видя, че Рейчъл е задъхана, бузите й зачервени, забеляза, че тя избягва погледа му. Позамълча и заяви: — Е, късно е, тръгваме си, та да можете да поспите. Не се съмнявам, че утре от ранни зори ще сте на крака да копаете кладенеца. Рейчъл, мила, хайде оправете си с господин Кейфе сметките, докато впрягам конете.
— Да, Слейд — каза тя.
Рейчъл взе от господин Кейфе пет долара в пари, а за останалите получи хранителни стоки, от които новодошлите още имаха предостатъчно за разлика от оскъдните запаси на хората от прерията. Особено се зарадва на буркана гроздово желе, което си избра. Струваше й се, че вече усеща вкуса му, толкова хубав и сладък върху филия топъл, прясно изпечен хляб. Рейчъл се сбогува със семейство Кейфе и се озърна за Слейд. Носеше кошницата с продуктите толкова внимателно, сякаш беше Светият Граал. Слейд седеше в колата и си приказваше с Адам. Като ги видя, сърцето й се сви, защото двамата мъже разговаряха толкова тихо, че не можеше нищо да чуе, а само да се надява, че скитникът не се заканва на младежа. Лицето на Адам беше много сериозно.
— Господин Меверик — каза той на Слейд. — Надявам се, не ми се сърдите, че танцувах с госпожица Рейчъл — казвам го не само, защото сте прочут като майстор на пистолетите и наемен убиец.
— О, така ли? — вдигна вежди Слейд.
— Да, господине, а пък аз много се интересувам от пистолети. Опитвам се да науча всичко за хора, които ги владеят. Затова зная, че сте между най-добрите и никак не бих искал с нещо да ви обидя. Зная също, че сте вуйчо на Ева и… и искам да ви помоля да ми разрешите да я посещавам, ако нямате нищо против, разбира се.