— Значи малката Ева много ти е харесала, така ли? — попита Слейд. Младежът му се струваше все по-забавен. Трябваше да признае, че е смел. Малко мъже, стари или млади, биха се решили да танцуват без разрешение с нечия годеница, че на всичкото отгоре и да помолят за разрешение да се срещат с племенницата на този човек. — Хъм, смешно, а пък аз бях готов да се закълна, че ви е харесала Рейчъл.
— Госпожица Уайлдър? О, тя е много мила, приятна и много ми харесва. Но е по-голяма от мен, пък и както разбрах, наистина едва днес, сгодена е за вас. То още вчера ми стана ясно откъде духа вятърът. Надявам се да не съм ви ядосал, господин Меверик. Не искам да нахалствам, но госпожица Ева наистина ми е легнала на сърце и много ми се ще по-честичко да я виждам.
— Тя е само на четиринайсет — изрече сухо Слейд.
— На толкова е била и мама, когато тате е почнал да я ухажва — отвърна Адам. — Съвсем не е малка… господине.
— Е да — съгласи се скитникът и в гласа му изведнъж прозвуча предупреждаваща нотка, а усмивката му изчезна. — Сега чуй какво ще ти кажа, Адам Кейфе: познавам те не по-зле от самия себе си, зная какво мислиш и какво искаш от живота, само че съм по-възрастен и имам много, много по-голям опит. Аз се връщам от там, накъдето си се запътил, тъй че опазил те господ от глупави мисли и не забравяй, че каквото и да се случи, винаги ще те превъзхождам, запомни го добре. Ако го проумееш, ще можеш да посещаваш Ева когато пожелаеш. Но се дръж добре е нея, ако не искаш да застанете пред олтара преди да си преброил до две. Та ако ще с ръката й в твоята и с пистолета ми опрян в тила ти! Изразих ли се достатъчно ясно?
— Да, господине, повече от ясно.
— Добре. В такъв случай трябва да ти кажа и още нещо: стой по-надалечко от Рейчъл, Адам Кейфе. Не понасям някой да си играе с нея, нито ти, нито който и да било друг. Та, ако искаш да идваш при Ева, да е само при Ева! Разбра ли?
— Много добре, господин Меверик.
— В такъв случай ще се разбираме. Лека нощ, Адам Кейфе.
— Лека нощ, господине.
Слейд шибна конете с юздата и те веднага потеглиха. Направи кръг с колата и спря пред Рейчъл. Господин Кейфе й помогна да се качи. Вече убеден, че Рейчъл е седнала удобно, Слейд Меверик свали учтиво шапка на госпожа Кейфе и трите й дъщери и потегли срещу падащия здрач.
На хоризонта вече беше изгряла предвестницата на другите звезди, Вечерницата, и сияеше светло на сребърносивия, бавно почерняващ хоризонт. Право пред тях, като окачен от невидима ръка, все още ниско над хоризонта се олюляваше сърпът на младия месец и сякаш всеки миг щеше да зажъне нивите. Повяваше лек ветрец, прерията сякаш се олюляваше и тихичко мърмореше като спокойно море, колата се носеше като кораб по вълните, а конете, препускащи през високите треви, приличаха на дървени фигури, скулптирани на някоя кърма. Въпреки ветреца въздухът беше тих, спокоен, защото създанията на нощта още спяха, а дневните вече се бяха спотаили в гнездата и леговищата си и не издаваха нито звук, дори ако над тях прелиташе бухал.
Само Рейчъл беше неспокойна, развълнувана от преживения ден, наранена от така небрежно подхвърленото твърдение на Слейд, че е негова годеница, изненадана и объркана от възхищението в погледа му, когато пръчката заподскача в ръката й. Но тя изчакваше да се отдалечат достатъчно, та семейство Кейфе да не може да ги чуе и тогава да нападне скитника и да му каже какво я разтревожи.
— Слейд Меверик — прекъсна тя мирната тишина, — кой дявол те дръпна за езика да заявиш на семейство Кейфе, че си ми бил годеник, нали, да те вземат мътните, много добре знаеш, че е лъжа.
— Там е работата, че съм, сладка моя Рейчъл — каза той сдържано. Тонът му я накара да потрепери. Изпита страх и още някакво, непознато чувство. Той забеляза, че Рейчъл трепери и най-нахално се ухили насреща й. Зъбите му просветнаха в тъмнината, която вече ги обгръщаше с плаща си. — Не разбирам защо си толкова ядосана? Някакъв закъснял припадък на старомомински скрупули, така ли? Нали обсъдихме вчера в плевнята всичко и там ти нямаше възражения, нали? Не стана дума нито за целомъдрието ти, нито за каквото и да било друго. Тъй че бях решил темата е приключена.
— Но ти, ти дума не продума за женитба! — възкликна гневно Рейчъл.
— Може и да не съм. Но Рейчъл, скъпа, а ти какво си помисли? — Погледът на Слейд се разхождаше с недвусмислена безцеремонност по тялото й. Тя сведе очи и се изчерви, а той подигравателно се разсмя. — Непочтени намерения, това ли ми приписа, кажи де? — попита тихо, но злобно. — Не го очаквах от дама като теб — поклати глава Слейд. — Чуй, сладка моя, ако исках само да преспя с теб, а аз наистина го желая, можех да го сторя и край. И ти си повече от сигурна, че можех да го направя, не се съмнявам. Но нали тогава щеше да ми е все едно колко обожатели имаш, стига само аз да съм ти първият. И нямаше да си правя труда да пъдя ухажорите ти с пистолет в ръка.