— Но защо, защо не ми го каза още вчера? Защо изобщо не ме попита дали искам да се омъжа за теб?
— Защото щеше да кажеш „не“, както ще го направиш и сега, а аз не искам да чуя това „не“, не желая да приема такъв отговор. Предпочетох да ти дам време да поразмислиш… Да претеглиш всички последици от подобно решение, преди до го вземеш.
— Аз вече размислих — каза сподавено Рейчъл. Ръцете й се изпотиха, сърцето й биеше лудо. — Размислих и вече реших.
— Е и?
— Отговорът е все още „не“, Слейд. — Уф! — въздъхна Рейчъл. Изрекох го най-сетне… макар и с голяма мъка. Но за неин ужас този главорез сякаш не обърна кой знае какво внимание на колебанията й. Тя не можеше да види как ръцете му стиснаха по-силно юздите, а един мускул на бузата му почна да трепери.
— Макар и със съжаление, но трябва да призная, че това не ме учудва кой знае колко — каза той подчертано делово. — Е да… ти вече заяви, че ще се омъжиш само за човек, способен да ти докара петстотин глави добитък на южната ливада. Но да приемем, че аз вече ги имам, скъпа Рейчъл? Какъв ще бъде отговорът ти тогава? — попита той с присвити очи.
— Хъм — изсумтя тя пренебрежително, макар сърцето й да туптеше толкова силно, че той сигурно го чуваше. Боя се, че има много да чакам, но аз и тогава не бих се омъжила за тебе, Слейд Меверик — излъга Рейчъл.
— Разбира се, че ще се омъжиш за мен — възрази той хладно, дълбоко обиден от упоритата й съпротива. — Да, да, Рейчъл, казах ти го и снощи в плевнята, въпрос на време е ти да ми принадлежиш. — Той й хвърли самодоволен, язвителен поглед и го задържа дълго на устните й.
— Ти си едно самонадеяно, отвратително, арогантно прасе! — изсъска Рейчъл. Тя цялата трепереше от яд и срам, унизена от думите му, от съзнанието, че тя толкова го обича, а той няма никакви чувства към нея. — И защо си толкова сигурен, ако мога да попитам? Вярно, можеш да пропъдиш ухажорите ми, да направиш всичко, за да остана неомъжена, можеш да ме заплашваш, или дори да ме биеш, ако ти скимне, защото наистина си по-едър и по-силен от мен. Всичко това ми е известно. Но си остава фактът, че не можеш да ме принудиш да се омъжа за теб. И аз няма да стана твоя съпруга, чу ли? Защото ти ме искаш само… само защото… добре знаеш защо и защото ти трябва жена да ти пере, да ти чисти и да гледа децата. Въобразяваш си, изглежда, че съм много подходяща за всичко това, нали? Ех, може и да съм. Но, както виждам, означавам за тебе толкова малко, че дори смяташ за излишно да ме попиташ, на мен това достатъчно ли ми е. Не, Слейд, на мен това не ми стига и при тези условия аз за нищо на света няма да се омъжа за тебе, разбра ли ме най-сетне? Никога! И пак повтарям, не можеш да ме принудиш, Слейд Меверик!
— Разбира се, че мога, скъпа ми Рейчъл — отговори той с тиха закана в гласа. Беше бесен от чутите обиди, от нейния отказ, сякаш за нея той е едно нищо, по-малко от нищо.
Луд от страх, че може да я загуби, преди истински да я е притежавал, той дръпна рязко юздите и спря конете. Обърна се към нея и блесналите му от яд очи, тъмното му лице изглеждаха брутални на светлината на месеца Рейчъл прехапа уплашено устни. Той не я докосна, но тя се сви под заплашителния му поглед, убедена, че е отишла твърде далече в опита си да го накара да й се признае в любов.
— Лесно мога да те принудя да се омъжиш за мене Рейчъл — процеди той през зъби. — Само да пожелая и мога да го направя още сега. Мога да те хвърля отзад и колата, да ти запретна полите и грубо да те насиля. Как би могла да ме спреш? Да, да, Рейчъл, безсилна си да се браниш, защото, както сама каза, аз съм по-едър и по-силен от теб, защото сме сами тук, в прерията и на много мили далеч няма жив човек. Никой няма да чуе виковете ти. Впрочем ти няма и да викаш дълго, нали миличка? Защото ти ме желаеш, Рейчъл и аз ще те накарам да си го признаеш. А после ще бъдеш принудена да се омъжиш за мене, нали? За да не останеш обезчестена, на всичкото отгоре, може би и с дете. Виж, тогава ще примреш от щастие, ако те взема, нали? Пак ли съм сгрешил нещо, или казвам истината, отговори де! — разтърся я той грубо.
— Да — каза тя уплашено. — Да.
— В такъв случай, бъди така добра да не ми мътиш главата с приказки за това какво можеш да направиш и какво не, защото представа нямаш на какво е способен мъж като мен. — По дяволите, Рейчъл, — продължи той гневно — нали не си въобразяваш, че лошата ми слава е основана на лъжи? Господ ми е свидетел, че не е. Преди да дойда тук, аз бях наемен убиец, убивах за пари. И бях от най-добрите. Убивах хора, Рейчъл. Така си изкарвах хляба. Да, тези мъже бяха изчадия, заслужаващи да умрат, но това не променя особено нещата. Убивах ги и получавах добри пари. — Той помълча малко, потънал в спомените си. Гневът му поутихна и продължи по-спокойно: — Сега съм само фермер и не се оплаквам, Рейчъл. Фермата е вече моя, спечелих я от Бийчъм на карти, убедих го освен това да ми подпише документ за опекунство над децата. Ти не го знаеше, нали? Но е вярно. Е да, наистина, искам да те взема, за да готвиш и чистиш, да гледаш децата, да вършиш всичко, което върши една добра съпруга. Така е. Да, желая те, както един мъж желае една жена, нощем, гола в леглото, топла и покорна под мен. Ами застреляй ме, Рейчъл, убий ме заради всичко това. Защо, по дяволите, още не си го направила? Убий ме, задето съм мъж, който те желае и не си прави труда да го крие. — Ноздрите му потрепваха, той млъкна, за да си поеме дъх и продължи: — Каквото и да си въобразяваш, Рейчъл, никога не съм искал да вземам без да дам. — И вече по — меко добави: — Разбери, Рейчъл, срещу всичко, което очаквам от добра съпруга, аз също съм готов да бъда добър съпруг, заклевам ти се! И в дъжд, и в пек, аз ще се грижа за тебе, защото съм умен и силен, защото не се боя от работа, а с пистолетите съм бърз като мълния. Това е повече, отколкото твоят мил приятел Гюс, или този голобрад Адам Кейфе, или който и да било друг мъж могат да ти предложат. Какво още искаш, Рейчъл, кажи ми. О, господи! — измърмори той, защото тя продължаваше да мълчи. — Отговори, да те вземат мътните, отговори ми! — разтърси я той още веднъж. — Какво, за бога, искаш от мен?