А сега, когато не гледаше със сърце в очите, а с очи в сърцето, вече можеше да различи под грубото му, арогантно, присмехулно държане, спотаилото се в него объркано, самотно момче, което се молеше, по свой начин, да бъде чуто.
Помислила ли си за сълзите на Воина, Полско Цвете? За неговата мъка?
Рейчъл скри лице в длани и горчиво заплака. Беше си въобразявала, че обича Слейд. Сега знаеше, че го е обичала твърде малко. Сърцето й пееше, но много тъжна песен и тя гледаше, със заслепени от сълзи очи, танца на високите треви под напора на вятъра.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА
Сияеща пълна луна висеше от катраненочерното небе. За Рей Крипън същинско нещастие, защото беше човек със съмнителни занимания. Предпочиташе да краде добитък при новолуние или когато на хоризонта трепкаше само тъничък сърп. Но тази вечер беше пийнал повечко в „Силвър Слипър“ и за разлика от друг път, беше спечелил на карти доста закръглена сума. Сега се озова, яхнал крантата си, близо до ливадата на Рейчъл Уайлдър. Замаян от лошата ракия и насърчителния късмет на карти, беше сигурен, че и тук ще му провърви! Реши да не обръща внимание на това лошо предзнаменование — пълнолунието.
Плачевният вид на Джонатан Бийчъм, седнал на пианото в „Силвър Слипър“, насочи обърканите мисли на Рей към Рейчъл Уайлдър, към тази отвратителна, устата женска. Ами да, достатъчно беше да видиш превърнатия в жалка дрипа Джонатан Бийчъм, за да разбереш как хапливият й език и командаджийският й нрав могат да съсипят един мъж. Бийчъм беше доскоро собственик на що-годе прилична ферма недалеч от града. Но Рейчъл Уайлдър го беше разорила и сега човекът беше принуден да изтръгва с мъка по някоя и друга нота от разстроеното вехто пиано в кръчмата. Срещу мизерен бакшиш, някое и друго шише яко кръстена ракия и петнайсет минути на ден върху тая подпухнала, начервосана курва Емалу. Какъв позор!
Рей нямаше намерение да свърши по същия начин, но разбираше, че не е изключено, ако ще трябва още дълго да изслушва ден след ден ругатните на свадливата Прюдънс. Всяка нощ отправяше горещи молитви господ да прибере тая гадна дърта вещица, но молбите му не стигаха до божиите уши, а Крипън още не беше паднал толкова ниско, та да посегне на живота й, колкото и да му се искаше да намери кураж и да извие врата на изкуфялата кукумявка. Тя не изпускаше случай да му напомня, че парите, спечелени с кървав пот от нейния баща, са само за нея и той няма право на нито пени от тях. Често имаше чувството, че трябва да разбива с длето закопчалката на кесията й, а вечер и туй онуй в самата нея…
Прюдънс просто не желаеше да проумее, че му е трудно да се задържи някъде на работа. Тя непрекъснато му го натякваше, само се чудеше как да го тормози. Какво лошо има — беше я питал неведнъж, — ако един мъж си сръбва по някоя глътка, или си хвърля вечер по едни карти? Не го ли правят всички мъже? Виновен ли е, че малко да прекали и на другия ден е болен, не може да се измъкне от леглото и да иде на работа? То пък и една работа! Недостойна за човек с изтънчена естетска природа като неговата.
През целия си живот Крипън беше мечтал да стане художник, но, както казваше ядосано покойната му майка, хората са или много нафукани или ужасно глупави, щом не признават гения му. Това е причината синът й да не може да продаде нито една от рисунките си. Да не би вината да е негова? Излиза ли се насреща на хора глупави и без вкус?
Ех, в края на краищата се видя принуден да се откаже от рисуването. После си втълпи, че ще става адвокат. Виновен ли е, че пропадна на изпитите? Милата му майчица продължаваше да вярва в него. Тя поне знаеше колко много беше чел и колко го мразеха завистливите му и зли преподаватели. Бяха му струпали толкова учебници, толкова домашни, че даже умно момче като него не можа да издържи и едва не се поболя.
Майка му винаги беше твърдяла, че Рей е крехко момче. Щом свърши училището, в което безмилостно го бяха изтормозили, тя се залови с все сили да го брани от трудностите на живота, от необходимостта сам да си изкарва прехраната. А Прюдънс посрещаше подобни обяснения с пренебрежително сумтене. Тя просто не желаеше да го разбере, убедена, че Рей е здрав като камък и малко тежък труд няма да му навреди. Не беше справедливо. Ако обожаваната му майка беше жива, тя щеше да вземе неговата страна. Щеше да настоява Прюдънс да си потърси работа, както я беше увещавал стотици пъти и той. Но високомерната идиотка не искаше и да чуе. Къде е казано, че той трябва да се откаже от начина си на живот? — питаше се ядосано Рей. Все още се оправяше криво-ляво, но често си мислеше с тъга колко различно щеше да е всичко, ако майка му беше жива. Тя щеше да намери начин да сложи Прюдънс на място. Че както е тръгнало, ще трябва и повечко да пийва, и по-честичко да хвърля карти, та дано издържи някак на такъв живот.