Выбрать главу

Една вечер, в „Силвър Слипър“, докато хвърляха с Харлоу Файбърт и Дули Тътъл по едни карти, животът му взе неочаквано по-добър обрат. Бяха доста пийнали, когато посред нощ на едно от приятелчетата му хрумна да откраднат за майтап някое и друго говедо. Обсъдиха идеята на още няколко чашки уиски, стигнаха до заключението, че е блестяща и веднага яхнаха конете. Препуснаха към ливадите на Олд Мен Джесъп и след няколко безуспешни опита отмъкнаха най-хубавата му млечна крава и две телета с големи тъжни очи.

Голям майтап щеше да падне, ама едно от проклетите телета се подплаши и взе така да реве, че Олд Мен Джесъп изхвърча с псувни от къщата си, хванал пушката, заредена със сачми за мечки. Взе да стреля по тях като луд, надупчи им задниците на решето и трябваше а си плюят на петите. Е да, ама, нали нямаше време за мислене, подгониха пред себе си и добитъка. И тримата решиха, че едва са се спасили от смърт. Бая се бяха уплашили. Сега стояха като вцепенени сами сред полето, всеки с по една тъжна крава до себе си и се чудеха как да се отърват от проклетите добичета и да се измъкнат. Олд Мен Джесъп едва ли беше отишъл да си легне и можеше да хукне да ги преследва. Освен това и тримата не можеха да му простят, че посмя да стреля по тях и не желаеха да му връщат дръгливите крави. Дули предложи да се ометат и да зарежат добитъка, но Рей и Харлоу не се съгласиха — щеше да е проява не само на страх, но и на глупост. Толкова зор видяха да откраднат добичетата, въпреки че не бяха мислили какво ще ги правят след това.

Сега се чудеха и маеха какво да измислят. Положението беше напечено, защото кражба на добитък се наказваше със смърт, а такава перспектива не беше никак весела. Тогава Рей (по всеобщо признание единственият от тях с мозък в главата) се почеса по задника и заобмисля задълбочено сериозния проблем. Най-сетне стигна до заключението, че няма накъде да отстъпват и трябва да доведат нещата до край. Преди всичко трябваше да променят някак изгорените с нажежено желязо марки по ушите на животните, а после да продадат кравите час по-скоро на някой балама, който ще си затвори очите и няма да задава въпроси. Така щяха да изкарат и по някоя пара, а Олд Мен Джесъп да си получи заслуженото, задето стреля по хора, които просто си правят шега.

След това Дули накладе огън, а Рей и Харлоу хванаха добичетата. Харлоу и Рей веднага се заловиха, първият с кривия си нож „Грийн ривър“, вторият с остра игла, да заличат марките по ушите на кравите. Пламъците вече се издигаха високо, Рей запретна крачол и измъкна от кончова на ботуша железния прът, негов верен спътник в града, където носенето на оръжие беше забранено. Нажежи края на желязото и сега непризнатият му талант най-сетне свърши работа: Рей превърна знака на Олд Мен Джесъп — „Дж“ в нов знак — „Ду“. Работата беше свършена толкова добре, че никой не би забелязал фалшификацията.

Крипън беше толкова доволен от успеха си, че видя в него знак на провидението, който го насърчаваше да продължи да прилага голямата си дарба, пък и да слага от време на време крак на законите, които го бяха отхвърлили така несправедливо като човек без квалификация. Не му струваше особени усилия да си направи желязо за белязване на добитък и той веднага се залови да го използува с много въображение от единия до другия край на щата Канзас. Вече умееше майсторски да заличава знаци и да изписва нови.

Беше наистина лош късмет, че тая никаквица Рейчъл Уайлдър зърна през един иначе прекрасен ден съвсем случайно желязото в кончова му. Тя не само го навика с присъщото си високомерие, не само най-нахално го заплаши, но наистина съобщи на шерифа Маг за видяното. Рей се погрижи шерифът да не намери доказателство за престъплението, но неканената намеса на Рейчъл принуди Рей да прекъсне за дълги седмици нощната си дейност, защото бдителният шериф нареди внимателно да го следят.

От този ден Крипън не остави на мира Рейчъл, а откакто надуши с муцуна на койот колко много държи тя на жалкото си стадо, почна да краде едно след друго животните й. Те не си заслужаваха нито риска, нито труда, но беше въпрос на принципи. От жена си Прюдънс трябваше, ще не ще, всичко да търпи. Но не и от Рейчъл Уайлдър и всеки път, когато й отмъкваше някоя дръглива стара крава, Рей имаше чувството, че е нанесъл още един удар от името на всички заробени от жените си мъже на този свят.