Вечерта, решил пак да краде, Рей скочи от масата си в „Силвър Слипър“, грабна си шапката и хукна. Пред очите му още стоеше жалката гледка — Джонатан пред пианото, обвит в кълба дим и алкохолни пари. Докато препускаше към фермата на Рейчъл, за да й отмъкне, въпреки пълнолунието, още една крава, беше сигурен, че това ще е за нея напълно заслужен урок.
През тази нощ в края на юни Сийкс дойде в къщата да каже, че някой тревожи стадото на Рейчъл.
— Чух звън на подкови, един кон, един конник — каза той. — Чух мучене на крави. Някой иска открадне, Полско Цвете — бял човек, не индианец, индианец не глупав да вдига толко шум.
Рейчъл и Слейд веднага си помислиха за Рей Крипън. Тримата с Адам Кейфе, който гостуваше на Ева, изведоха бързо конете от обора и препуснаха в галоп към пасбището, на което Слейд наскоро беше сложил ограда, за да опази добитъка, на който толкова държеше Рейчъл. Тъкмо тя попречи на Рей отново да им се изплъзне. При последната му кражба още я нямаше, а сега оградата много го забави. Отначало телената мрежа, обграждаща пасбището, не го смути кой знае колко, нали беше мъж, способен на всичко да излезе насреща. Беше в най-лошия случай неприятно препятствие, което можеше да преодолее. Въпреки това яростно изпсува, когато слезе от коня и отиде до оградата. Щеше да му трябва доста време, за да я пререже, а животните вече бяха неспокойни. Реши, че е все пак по-лесно да пререже телта, отколкото да търси входа — той можеше да е много далеч. Все още в отлично настроение след изпитото огромно количество долнокачествено уиски и късмета на карти, той бръкна в джоба и извади ножицата за тел, с която не се разделяше.
Нежеланата месечина му вършеше сега добра работа — поне виждаше какво прави — и той се залови да реже припряно горния ред. Миг по-късно беше го прерязал и се дръпна назад, та навиващите се краища да не го ударят. Рей хвана единия край и го нави около близкото колче, за да не му пречи, повтори същото и с другия край. После преряза и следващите два реда. Беше толкова погълнат от заниманието си, пък и животните трополяха наоколо и мучаха уплашено, та не чу приближаващите конници.
Пътят беше най-сетне свободен, Крипън пак яхна коня и мина с него между двете колчета. После се залови да отделя една крава от стадото и ядно изпсува, когато, обзети от паника, животните изведнъж хукнаха в различни посоки. Беше много трудно да се отдели едно, защото Рейчъл оставяше добитъка си да пасе на воля и той не беше свикнал да го подкарват. Тая проклета женска разбира от добитък, колкото свиня от кладенчова вода — ругаеше Рей. Тексаските джамбази, които й подаряват по някое мършаво животно, трябва да са си загубили акъла, щом мислят, че жена може да гледа стадо! Рей кипна от яд, когато проклетите животни хукнаха като пощръклели кое накъде види и беше невъзможно да отдели едно и да го подкара. На всичкото отгоре в стадото имаше бик с извити надолу рога, точно толкова опасен, колкото изглеждаше. Той не веднъж бе нападал Крипън и се бе опитвал да го промуши. Рей почти се беше отказал, когато най-сетне успя да отдели от стадото една хубава крава.
— Е, крайно време беше! — изръмжа той под нос. Тъкмо искаше да прекара нещастното добиче през отвора в оградата, когато Рейчъл, Слейд и Адам пристигнаха върху запотените си коне.
— Това е Чернооката Пия — извика Рейчъл, уплашена за кравата си и Рей извърна рязко глава, сякаш беше глава на марионетка. — Опитва се да ми отмъкне Чернооката Пия! Рей Крипън, змийо отровна! Ти си, ти си, от сто километра мога да позная тази шапка като мазна мекица! Да си си мил някога косата? Я да оставиш кравата ми на мира, крадецо мръсен, че ще те застрелям на място!
Рей не изчака да му го повторят. От Рейчъл не му пукаше, но едрият, мрачен, як мъж, който яздеше до нея, му внушаваше страх. Както всички в града и Крипън знаеше, че прочутият наемен убиец Слейд Меверик е в Уйчито и не само се грижи за своите племенници и племеннички, но, както се чуваше, ухажвал тая фукла Рейчъл. Мишите очета на Рей за малко да изхвърчат от орбитите, адамовата му ябълка заподскача като овча опашка, когато видя страховитият мъж да се приближава към него, яхнал черния си жребец, разярен и готов да го пречука. С вик на ужас Рей пришпори крантата си, завъртя се в кръг, шибна я с камшика и препусна през ливадата. Подплашените животни се щураха с рев наоколо и му препречваха пътя.
Слейд беше толкова ядосан на непрокопсаника, който се опитваше да краде добитъка на Рейчъл, че първата му мисъл беше да го застреля от коня. Но после му хрумна нещо по-добро. Той посегна, злобно усмихнат, към въжето, навито на седлото. Разви ласото, хвърли го високо и го развъртя над главата си, за да му придаде необходимата скорост. То изплющя във въздуха и клупът се наниза върху главата и отпуснатите рамене на Рей.