Слейд нави мълниеносно края на въжето за предницата на седлото — твърде опасна техника, защото можеше да си откъсне палеца, но само така беше сигурен, че Крипън няма да се изхлузи. Когато примката се затегна достатъчно, той вдигна жребеца на задни крака и дръпна силно въжето. Рей падна по гръб от коня, който продължи да препуска, а ездачът описа висока дъга и кокалите му изпращяха върху спечената от слънцето земя Рей се отърколи като полска мишка още малко напред, после остана неподвижен.
Ужасен и задъхан, бавно се изправи, страхът му придаваше сили. Хукна, олюлявайки се, през ливадата. Но не стигна далеч, защото въжето стягаше все по-силно тялото му, ръцете му. Увисна на него и усети как безмилостно го дърпат. Успя някак да освободи ръце, но преди да измъкне и тялото, Слейд отново го придърпа както риба, която се е хванала на въдицата.
— Виж ти, виж ти! — каза Слейд, когато Рей се озова, превит и тежко дишащ, пред него. Беше пребледнял като платно и полумъртъв от страх. — Охо, я виж кой бил тук! Прилича на нещо, изпълзяло изпод мокър камък!
— Това е Рей Крипън — изсъска Рейчъл, когато коня й се изравни с този на Слейд. В това време Адам се опитваше да хване коня на крадеца. — Нали те предупредих, гадно, смърдящо животно! — крещеше Рейчъл. — Ама ти си въобрази, че можеш до безкрайност да се промъкваш тук и да ми крадеш добитъка, нали? По дяволите! Знаех, че държиш онова желязо в ботуша не за да си чистиш зъбите с него! Но сега те спипах на местопрестъплението и лично ще те откарам в града и ще те предам на шерифа Маг да те съди за кражба на добитък. А като те осъдят, ще стоя под бесилката и ще гледам как те бесят.
— Рейчъл, мила, просто съм смаян от предложението ти — каза Слейд и изгледа с презрителна усмивка пленника си. — Има ли смисъл да караме шерифа да губи скъпоценното си време с това нищожно насекомо? И него, че и съда. Ще си го обесим сами, за да спестим усилия на закона и на данъкоплатците. — Адам, — обърна се той към младежа, който тъкмо се беше приближил с уловената кранта на Крипън, — я слез от коня и метни на тая измет въжето около врата. — Нали претендира да е почетен гост на малкото тържество на въжените яки, което давам тази нощ.
— Слейд, човече! — каза Адам, побутна шапката към тила и изгледа със злобна усмивка майстора на пистолетите. — Понеже ухажвам вашата племенница, аз съм готов всичко да направя. Но не виждам никъде дърво, нито дори по-висок храст. Наистина ужасно съжалявам, защото не зная по какъв начин бихме могли да го обесим.
— Признавам, че този път имаш право, Адам — отвърна Слейд. Наведе замислено глава и изгледа презрително Крипън. — Това е факт, а всеки знае, че фактите не бива да се оспорват. Въпреки това много съжалявам, че се налага да се откажем от малкото тържество. Толкова му се радвах.
— Дърво наистина няма, пък и не е прилично да се беси мъж в присъствието на дама, — заяви Адам и в зелените му очи проблеснаха дяволски пламъчета. — Обесеният посинява, дамите пребледняват, а когато посинелите умират, пребледнелите дами падат в безсъзнание.
— И в това има нещо вярно — съгласи се студено Слейд. — Но ще ти кажа какво ще направим: Ти ще се върнеш сега в къщи, ще донесеш катран и пера, а в това време аз ще науча тоя въшльо да яде говежди лайна.
— Недей, моля те, недей — извика, ужасен, Рей, въпреки че в момента никой не знаеше от какво най-много го е страх. Лицата на Адам и Слейд бяха толкова сурови, че той се обърна към Рейчъл. — Моля ви, госпожице Уайлдър, спасете ме! Съжалявам, задето ви крадох добитъка. Докато съм жив няма да посегна на чужд добитък, бог ми е свидетел, кълна ви се! Не съм го правил от лошотия, но не съм здрав и трудно си намирам работа, пък нали трябва от нещо да се живее. Аз… аз… — той млъкна, преглътна, дрезгав вик се изтръгна от гърлото му.
За миг Рейчъл се уплаши, че Рей ще припадне, защото мъжът се олюля, коленете му се подкосиха и пот покри мишото му лице. После изведнъж хукна и пак се опита да се освободи от ласото. Слейд го дръпна грубо, Крипън се препъна и падна с глава в калта, замоли, пелтечейки, за милост.
— Направо го закарай в града. — каза Рейчъл на Слейд. Вече й се повдигаше от гадния спектакъл.
— Наистина ли искаш клетата му, нещастна съпруга да овдовее, Рейчъл? — попита Слейд. — Откровено казано, бихме й направили голяма услуга. Но ако го предадем на шерифа, наистина ще бъде обесен. — Помълча, после каза тихо: — Не, не, миличка, не вярвам да искаш да поемеш такава отговорност. Тъй че позволи на нас с Адам да направим каквото ние решим. Иди да събереш говежди тор и запали огън, Рейчъл. Ще си опечем пиленце! Адам, защо си още тук? Хайде, да ти видя петите! Иди и донеси каквото ни трябва. Хайде, побързай!