— Да, господине!
Младежът препусна с радостни подвиквания и преди Рейчъл да разбере какво са намислили, Слейд също пришпори коня и препусна, влачейки безпомощния Рей в калта. Не че съжаляваше Крипън, той беше престъпник и двамата мъже можеха безнаказано да го обесят. Квичеше като прасе, докато Слейд го влачеше безмилостно по неравната почва, беше се вкопчил отчаяно в ласото и се опитваше да прикрива с ръце лицето си от шибащата трева. Въпреки това само след малко беше изподраскан от глава до пети, кожата на ръцете му, прерязана от ласото, сигурно висеше на парцали. Тя видя, че Рей вече не се държи за него, а се търкаля и подскача по земята като детска играчка.
Когато Слейд най-сетне реши, че Крипън е изял заради престъплението си достатъчно кал, той го довлече бавно до мястото, където стояха Рейчъл и Адам. Момчето вече се беше върнало с кофа катран и пухена възглавница. Красивото му младо лице сияеше и Рейчъл разбра, че е направен от същото тесто, от което и Слейд. Меверик спря коня си пред нея и установи, ядосан, че тя не е запалила огън, както й нареди. Слейд се спеши, двамата с Адам събраха малко говежди тор, подпалиха го и сложиха на него кофата с катрана.
— Ама вие… вие да не сте намислили да го залеете с катран и да го оваляте в пера? — попита, пребледняла от ужас, Рейчъл.
Крипън се търкаляше по земята и се проклинаше за мисълта да краде добитък.
— Много вярно си отгатнала, точно това ще направим! — изръмжа Слейд. — И ще има късмет, че лесно се е отървал. Защото, ако един мъж открадне добитъка на друг мъж, или на жена, той й отнема не само животните, но и прехраната, а, може би и надеждите за бъдещето. — Слейд Меверик млъкна и я погледна толкова сериозно, че Рейчъл разбра колко погрешна е била преценката й за него. Не, той не се подиграваше на мечтите й. А Слейд добави, вече по-тихо, но пак така сериозно: — И вече никой няма да руши онова, което си изградила с толкова мъка, Рейчъл, поне докато аз мога да го предотвратя.
На Рейчъл й полазиха тръпки по гърба, в този миг тя копнееше за прегръдката на силните му ръце, в която щеше да е сигурна и защитена, както току що й бе обещал! Слейд разбра вярно израза на лицето й, в очите му затрептя горещият, гладен пламък, който тя познаваше толкова добре. Беше сигурна, че да бяха сами, той щеше да я повали в тревата и да я люби. Но както толкова пъти досега, нито мястото, нито времето бяха подходящи и той пак се залови решително за подхванатата работа.
Слейд и Адам вързаха Крипън с ласото като коледен пуяк, с ръце на гърба, а той ги псуваше и се вайкаше за проклетата си съдба. Въпреки яростните му крясъци, те го намазаха целия с топъл, лепкав катран, а после раздраха с удоволствие възглавницата и изсипаха перата отгоре му. Вдигнаха го на седлото на крантата, вързаха му краката за стремената, на по-късо въженце му обесиха на врата желязото за марки, така че да се вижда отдалеч и всичко живо да разбере как се е докарал до такъв хал. За да са сигурни, че крантата няма да закъса из пътя, Адам и Слейд пъхнаха под седлото едри магарешки бодили и окачиха за опашката й няколко ръждясали тенекии, които Адам предвидливо бе донесъл. После подгониха кончето с диви крясъци. Ужасеното животно препусна като лудо с влачещите се по земята тенекии, право към града. Кихащ и със сълзящи от катрана очи, Рей се опитваше да се държи някак в седлото.
— Ако припариш още веднъж, ще те убия, копеле мръсно! — изкрещя Слейд на Крипън, въпреки че заканата беше явно излишна.
Рей си получи урока и повече нямаше да закачи стадото на Рейчъл, в това можеха да са сигурни. Слейд се смееше, доволен, че е защитил мечтите й, защото това беше важно за него. Тримата препуснаха, успокоени, обратно към къщата. Пълната месечина им осветяваше пътя.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА
Ева Бийчъм се обърна бавно към огледалото върху тоалетката на „леля“ Рейчъл и дъхът й секна. Тя затвори очи, после пак ги отвори, за да е сигурна, че наистина собственото й отражение й се усмихва от огледалото.
— О, лельо Рейчъл! — прошепна тя и лека руменина обагри страните й. — Наистина ли съм аз? Възможно ли е?
— Само ти, Ева и никоя друга — разсмя се Рейчъл на откровената радост на момичето и на тази хубост на прага на женствеността и любовта.
От ухажването на Адам Ева разцъфтя като цвете след априлски дъжд. Сега, в белоснежната си дантелена рокля, тя беше толкова красива, че Рейчъл я гледаше със затаен дъх и плувнали в сълзи очи. Сякаш Индия се беше събудила за живот, млада и свежа, каквато Слейд я е познавал преди мъките да я състарят и да я пратят без време в гроба.