— Н-но след като можеш да говориш, защо никога не си го правила? — заекна Греъм.
— Нямаше какво да кажа. — Мериъл подаде юздите на един коняр, който я зяпаше с широко разтворени Очи. Младата жена продължи с по-остър глас: — Никога не съм била луда. Макар че намеренията ти може би са били добри, не приемам начина, по който бях отвлечена и затворена в онова ужасно място. Никак не ми харесват и заплахите ти към моя съпруг. Вярвам, че това повече няма да се повтори.
— Като се има пред вид държанието ти, не можеш да ме упрекнеш, задето реших, че се нуждаеш от защита — оправда се чичо й.
Смразяващият й поглед беше достатъчно красноречив. После Мериъл се обърна към двете дами и изрече със спокоен глас, все едно току-що се завръщаше от ежедневната си езда с приятели:
— Моля ви да се присъедините към нас в салона. Ще пийнем по чаша кафе.
Появи се още един коняр, който отведе конете, а Мериъл и спътниците й се заизкачваха по стълбите. Доминик използва случая, за да й прошепне:
— Отлично се справи! Продължавай в същия дух.
Тя кимна. Беше напрегната, но се владееше.
Макар че челюстта на Греъм потрепваше нервно, той се опитваше да се приспособи към новите обстоятелства. Чак когато всички заеха местата си в големия салон, успя да изрече с напрегната усмивка:
— Съжалявам за неприятностите, които ти причиних, Мериъл. Аз… аз си мислех, че по този начин се грижа за теб.
Очевидно приела извинението му, Мериъл го дари с ослепителна усмивка, докато сваляше дългите си ръкавици за езда.
— Разбирам заблуждението ти. Да не говорим повече за това. Била съм щастлива, че съм имала двама толкова загрижени и любящи настойници.
Неловката тишина бе нарушена от Роксана, която се втурна към господарката си, радостно размахала опашка, явно не на себе си от вълнение. Мериъл коленичи, за да увери приятелката си, че наистина най-после си е у дома.
— Бракът ти се е отразил добре, Мер… искам да кажа лейди Максуел — отбеляза госпожа Маркс, вперила поглед в брачния пръстен. — Никога не сте изглеждали по-добре.
Мериъл и Доминик се спогледаха. Бяха обсъдили и това по време на пътуването до Уорфийлд.
— Аз не съм лейди Максуел, а лейди Мериъл Ренборн. Моят съпруг, когото опознахте и започнахте да цените през тези последни седмици, е Доминик Ренборн, братът близнак на лорд Максуел.
Дамите ахнаха, а челюстта на лорд Греъм увисна.
— Моля? — заплашително изрева той. — Рексъм е пробутал по-малкия си син на моята племенница?
— Баща ми не подозираше нищо — спокойно обясни Доминик. — Всъщност той все още не знае. Смятам тази вечер да пиша писмо на него и на сестра си.
Госпожа Маркс се намръщи.
— Как е възможно Рексъм да не знае? Той прекара тук два дни!
— Зрението му е много лошо, а и очакваше да види лорд Максуел — обясни Доминик. — Очите на Лусия са много по-проницателни и тя веднага ме позна, но по моя молба си замълча. И без това положението беше доста деликатно.
— Деликатно наистина — сухо заяви госпожа Маркс. — Известно ми е, че много често близнаците като деца се забавляват да си разменят местата. Обаче никога не съм чувала един зрял мъж да изпрати близнака си да ухажва годеницата му.
Доминик я удостояваше с най-очарователната си усмивка, докато й обясняваше това, което с Мериъл предварително се бяха разбрали да каже. Думите му бяха наполовина лъжа, наполовина истина.
— Много често съществува специална връзка между близнаците. Когато моят брат се е запознал с Мериъл, той е усетил, че ние двамата с нея сме създадени един за друг, затова ме убеди да дойда тук на негово място. Аз се съгласих доста неохотно, тъй като не исках да се замесвам подобна измама.
— Доминик още в началото ми разкри своята самоличност — намеси се Мериъл. — За да бъда честна, аз така и така не изпитвах влечение към лорд Максуел. Той несъмнено е достоен мъж, но душата му е неспокойна. Макар че двамата братя много си приличат по външен вид, Доминик е доста различен. — Възнагради съпруга си с усмивка на обожание; малката палавница се оказваше прекрасна актриса.
— Аз самият се изненадах, когато разбрах, че съм се влюбил в Мериъл — продължи Доминик, доволен, че този път казва пълната истина. — Ала това се случи и… — Разпери ръце, сякаш искаше да каже, че любовта е всемогъща, а съдбата следва своите неведоми пътища. Въпреки неубедителното обяснение на възмутителната ситуация Кайл едва ли щеше да го опровергае. Би бил глупак, ако кажеше истината, а брат му в никакъв случай нямаше да го позволи.