— Сигурна съм, че си имал, но действията ти не са на мъж, който е влюбен в бъдещата си невеста. Ти си я видял само веднъж, нали? Едва ли е достатъчно, за да се влюбиш безумно.
— Прекалено си романтична — раздразнено махна с ръка Кайл. — Не всички сключват бракове по любов, както е в твоя случай. Лейди Мериъл е болна, така че едва ли някой мъж може да се влюби в нея. Замисълът на този брак бе да я предпази от бъдещи ловци на богатства. — Гневът отново се надигна в гърдите му. — Вместо това, заради моето нехайство, ловецът на богатства, който я съблазни, е собственият ми брат. — Изведнъж осъзна смутено, че вината бе част от гнева му. Той бе пренебрегнал задълженията си и сега невинното малоумно момиче щеше да страда.
— Ти гледаш на Мериъл като на слабо създание, което се нуждае от защита — строго рече Лусия. — Доминик я вижда като красива жена, напълно достойна за любовта на един мъж.
— Това ли е казал? — Кайл изгълта остатъка от коняка и посегна да си налее още. — Досега не бях осъзнал какъв добър лъжец е.
— Кайл, аз се запознах с Мериъл и я намерих за доста очарователна — пламенно заяви Лусия. — Според компаньонките й тя дори е започнала да се подобрява след пристигането на Доминик в Уорфийлд. Очевидно вече е съвсем нормална и това е благодарение на него. Ти щеше ли да направиш същото за нея?
Кайл не отговори веднага, а мълчаливо напълни чашата си. Спомените му от случилото се в къщата на Кимбъл бяха доста бледи и неясни заради изгарящия гняв, който го бе заслепил напълно. Той едва бе забелязал лейди Мериъл. Тя всъщност никога не е била реална за него, а още по-малко през онзи ден, когато цялото му внимание бе съсредоточено върху брат му. Ала сега внезапно си припомни, че бе говорила и съвсем недвусмислено бе заявила, че този, когото желае за съпруг, е Доминик.
Разбира се, че ще го каже, след като Доминик я е съблазнил и я е настроил срещу годеника й. Но все пак тя говореше, и то съвсем разумно. А всички мислеха, че момичето е лудо. Това означаваше, че за много кратко време, откакто Доминик се бе появил в Уорфийлд, с нея бе станала огромна промяна.
Конякът се разля върху ръката му. Изчерви се от несръчността си и отпи голяма глътка.
— Ако това е съюз по любов, защо Доминик толкова бързаше да я заведе пред олтара? Да бе изчакал поне докато се върна. Тогава можеше да ме убеди, че има искрени чувства към момичето, и аз вероятно щях да се съглася да се оттегля в негова полза.
— Доминик не е имал избор — категорично заяви Лусия. — Чичото на Мериъл я е затворил в лудница и Дом е искал да бъде сигурен, че тя никога повече няма да попадне на подобно място.
— В лудница? — Кайл бе шокиран. — Защо Еймуърт ще направи това? Той ми каза, че главната причина да желае да омъжи момичето, е то да има съпруг, който никога да не позволи да отиде в лудница.
— Става въпрос за лорд Греъм. — Лусия разсеяно прокара длан през тъмните си коси. — По-добре да започна от начало.
Тя накратко обясни за болестта на Еймуърт, предизвикала внезапното завръщане на Греъм, и описа неприятните ситуации, след които Доминик измъкнал Мериъл от клиниката за душевноболни и набързо се оженил за нея, за да има законното основание да я защитава. Докато слушаше, Кайл се намръщи, питайки се дали историята е вярна, или Доминик само се е възползвал от обичта и доверието на сестра си, за да я привлече на своя страна.
— Доминик е направил всичко възможно да разреши този проблем, без да предизвика скандал — завърши Лусия. — Според официалната версия… тази, която е разказал на татко, ти си решил, че той и Мериъл си подхождат много повече и си изпратил него на свое място, воден от щедрата си и благородна природа.
Кайл избухна в гръмогласен смях.
— Той наистина е много добър лъжец!
— Тази история е за предпочитане. Или искаш светът да узнае, че ти не си благоволил да ухажваш собствената си годеница? — саркастично отбеляза Лусия. — Наистина ли желаеш толкова силно Мериъл или просто не можеш да понесеш мисълта, че Доминик ти е отмъкнал една играчка?
Кайл се втренчи в коняка, питайки се дали няма някаква истина в думите на сестра му.
— Не става въпрос за съревнование — прегракнало отвърна той. — Аз вярвах на Доминик, а той ме предаде.
Лусия въздъхна.
— Една част от мен те разбира. Ала друга смята, че някакво странно стечение на обстоятелствата е принудило Доминик да направи нещо, което ужасно те е наранило. В същото време той не е имал избор, защото е искал да защити жената, която обича. — Лусия наклони глава на една страна. — Бил ли си някога влюбен, Кайл?
Кристалната чаша се пръсна на малки парчета, порязвайки дланта му. Конякът се разля на панталоните му, Кайл изруга и махна на Лусия да не приближава, когато тя моментално се надигна от креслото. Завърза една кърпа около кървящата си ръка, като се питаше гневно как се е осмелил Доминик да говори за любов. Той все се замесваше в случайни любовни връзки. През последните десет години никога не се бе обвързвал сериозно с някоя жена. Никога не бе държал умиращата си любима…