Кайл с ужас осъзна, че още малко и ще се разплаче пред сестра си.
— Върви си, Лусия. Веднага!
Упорита като всички от семейство Ренборн, младата жена приближи и сложи ръка на рамото му.
— Кайл, съжалявам — прошепна тя. — Разбирам колко е ужасна тази ситуация за теб. Но не можеш ли да приемеш, че случилото се е за добро? Доминик обича Мериъл. Ти не я обичаш. Сега имаш възможността да откриеш жената, в която искрено ще се влюбиш.
Той рязко се отдръпна, ужасен от желанието си да я удари.
— Лусия, ти нямаш и най-малката представа за какво говориш!
— Да, аз не знам какво е да се чувстваш предаден от своя брат близнак, но знам нещо за любовта. Аз обичам Робин, обичам Доминик, обичам и теб.
Кайл се обърна с гръб към нея, молейки се мислено тя по-скоро да излезе. След един дълъг миг чу стъпките й да се отправят към вратата. После се спря и каза:
— Доминик и Мериъл устройват празненство на двадесет и първи юни. Папа и аз заминаваме за Уорфийлд утре сутринта. Ако можеш да простиш на Доминик, сигурна съм, че ти също ще бъдеш добре дошъл.
Кайл поклати глава. Не искаше да има нищо общо нито с нея, нито с брат си, нито с целия проклет свят, в който нямаше място за любов, доверие и почтеност.
След като сестра му си тръгна, той заключи вратата и се стовари треперещ върху леглото. Сви наранената си ръка. Трябваше да позвъни на Морисън, който бе пристигнал един ден след завръщането му в Дорнлей. Макар че камериерът не бе успял да предотврати катастрофата в Уорфийлд, все пак умееше да превързва рани. Но в момента не можеше да понесе присъствието на друго човешко същество, дори и толкова безлично като Морисън.
Все пак трябваше да си признае, че голяма част от яростта му към Доминик се дължеше на гнева, който изпитваше към Бог, задето му бе отнел Констанца. Бе се завърнал от Кадис, вкопчен в мисълта за лейди Мериъл като за спасителна сламка. Представяше си я слаба и безпомощна, нуждаеща се от силен мъж, който да я защити. Това щеше да отвлече мисълта му от скръбта по Констанца.
Никога не му бе хрумвало, че Мериъл може да се възстанови или че би могла да му стане истинска съпруга. Всъщност не искаше истинска съпруга — вече бе имал такава, макар че бракът му бе продължил само няколко часа. Мериъл наистина щеше да се чувства по-добре с мъж, който притежаваше огромно търпение, за да я върне към нормален живот. Някой като Доминик, който винаги е лекувал ранените животни и нещастните човешки същества.
Дали наистина би се отказал от лейди Мериъл заради Доминик? Не беше сигурен — тя му беше необходима. Без Констанца или лейди Мериъл Греъм какъв ще бъде смисълът на неговото съществуване? Изобщо какъв е проклетият смисъл на този живот?
Изведнъж душата му се изпълни с покой, сякаш Констанца току-що бе влязла в стаята. От нея винаги се излъчваше такова умиротворение. Почти я виждаше как лежи до него, а тъмните й очи блестят с топлина и разбиране.
Изведнъж в съзнанието му започнаха да изплуват откъслеци от последния им разговор в Испания. „Бих дал и най-ценното от всичко, което притежавам, за да мога да й кажа колко много я обичам“. Тя бе искала той да се помири с брат си, сякаш по този начин щеше да изкупи вината, която я бе преследвала след смъртта на сестра й. Ако сега нещо се случеше с Доминик, дали и той някога щеше да изпитва същата вина?
По дяволите, със сигурност!
„Да не би да му завиждаш за свободата? Нима го презираш, че не се възползва от нея по същия начин, по който би го сторил ти?“ Тогава не бе обърнал особено внимание на думите й, но сега се замисли. Доминик никога не бе искал да пътува до далечни земи, никога не бе изгарял от любопитство какво има по огромното земно кълбо. Той обаче притежаваше свободата, за която Кайл толкова силно копнееше.
Доминик би бил примерен съпруг, баща и земевладелец. С радост би бил мирови съдия на Шропшир и би раздавал справедливо правосъдие. Може би тъкмо той трябваше да бъде наследникът на Рексъм, ала по ирония на съдбата тази чест се бе паднала на Кайл. По природа Кайл обичаше да властва и в никакъв случай не би се отказал доброволно от привилегиите, които му даваше рождението, дори и това да включваше задължението да остане в Англия.
Дали двамата щяха да останат приятели, ако Доминик бе първородният син? Много от разправиите помежду им се дължаха на желанието на Кайл да покаже превъзходството си, което Доминик упорито бе отказвал да приеме.