Дали Доминик щеше да бъде толкова властен, ако се бе родил пръв? Трудно бе да се каже, но Кайл бе не по-малко твърдоглав в случаите, когато брат му се бе опитвал да се наложи.
С течение на времето смесицата от желанието за съперничество и закрила бе разяло връзката им. Сега Кайл осъзнаваше с горчива яснота, че той бе не по-малко виновен за това отчуждение. Бе се опитвал да господства над брат си, воден от гордост и гняв — ала най-вече от обич, която се бе проявявала по възможно най-лошия начин.
И все пак не биваше да обвинява единствено себе си. Въпреки пламенната защита на Лусия подозираше, че мотивите на Доминик не са били толкова благородни. Със сигурност е имало начин да защити момичето и без да бърза да се жени за него. Вместо това Доминик бе предпочел да предизвика гнева на брат си и дълбоко да го нарани.
Нима бе възможно някога отново да бъдат приятели? Съмняваше се, макар че заради себе си, заради Доминик и най-вече заради Констанца трябваше поне да опита.
Отвори очи и се втренчи в тавана. Сякаш чу последните думи на любимата си: „И заради мен — продължи напред и живей!“
Искаше да изпълни молбата й. Но как?
Глава 39
— Твоите арендатори знаят как да се веселят — одобрително отбеляза лорд Рексъм. Сватбеното празненство бе в разгара си. Под лъчите на залязващото слънце в подножието на Касъл Хил се вихреха танци, децата се смееха, увлечени в игри, а масите се огъваха, отрупани с халби бира, разнообразни зеленчуци и късове печено говеждо.
— Наистина знаят, сър. — Доминик още не можеше да се отърси от изумлението, че баща му бе дошъл и беше в такова добро разположение на духа. — Мисля, че са много доволни, дето могат да влязат в Уорфийлд Парк и да видят господарката си след толкова много години. — Всички бяха щастливи, че тя си е съвсем нормална, и истински се наслаждаваха на грандиозното празненство. Джена Еймс бе прекарала цял час в рисуването на mehndi върху ръцете и лицата на децата, на въодушевени млади момичета и дори на някои по-смели матрони.
Погледът на баща му се насочи към Мериъл, седнала в другия край на масата заедно с Лусия и Джена, която си почиваше, защото къната бе свършила.
— Изглежда си научил съпругата си на някои маниери.
— Маниерите й винаги са били безупречни — сухо отвърна Доминик. — Това, което й липсваше, бе самоконтролът. — За щастие баща му вече имаше горчив опит и нямаше да се осмели да повдига пак брадичката на снаха си. Мериъл бе усвоила ролята на изискана дама, ала търпението й си имаше граници.
След като преглътна и последната хапка от печеното говеждо, Доминик се поддаде на любопитството си.
— Много съм радостен, че вие и Лусия сте тук, сър, но трябва да си призная, че съм изненадан. Мислех, че няма да одобрите брака ми, след като имаше неофициален годеж между Максуел и лейди Мериъл.
— Имах някои колебания относно въпросния брак, но съществуваше уговорката от преди двадесет години. — Баща му надигна халбата си с бира. — Освен това никога не бих се решил теб да предложа за съпруг, защото ти винаги си изразявал несъгласие с всички мои идеи.
Доминик се изчерви.
— Нима съм бил толкова лош?
Баща му изсумтя.
— Ти си най-твърдоглавият син, който някой баща е бил наказан да има.
Доминик отвори уста, за да възрази, но побърза да я затвори. Не можеше да отрече, че бе твърдоглав и непокорен. Наистина баща му бе деспот, ала и той не бе проявявал разбиране и никога не бе отстъпвал.
— Съжалявам, ако съм ви причинявал неприятности.
— Всички деца го правят. Родителите и децата са на тази земя, за да си причиняват неприятности и страдания. Ти си моето наказание за това как аз самият съм се държал към баща си. — Очите на Рексъм блеснаха. — Ще получа удовлетворение, когато ти имаш свои деца.
Доминик се засмя.
— Със сигурност да бъдеш родител не означава само ядове и неприятности.
— Разбира се, че не — грубо отсече баща му. — Децата са бъдещето. Какъв смисъл би имал животът без тях?
Младият мъж се изуми от емоциите в гласа на баща си. Под обичайната си безцеремонност и властност Рексъм наистина обичаше децата си. А той винаги бе смятал, че лордът е създал семейство, подчинявайки се само на общоприетите норми и необходимостта да има наследници.
Баща му се намръщи.
— Знам, че отношенията между теб и брат ти са доста обтегнати, а това тук още повече ще влоши нещата. — Отново насочи поглед към Мериъл. — Но искрено се радвам, че толкова добре устрои живота си. Изглежда, че вие двамата си подхождате, а и нейното богатство ще се присъедини към рода Ренборн, нещо, което винаги съм желал. Лусия можеше да се омъжи по-добре, но двамата с младия Джъстис също са създадени един за друг. Ако и твоят брат си намери подходяща съпруга, семейството ще си е осигурило следващото поколение.