Морисън се приплъзна безшумно зад господаря си. Този човек се промъкваше по-тихо и от гущер.
Доминик се извърна.
— Искам да те питам нещо за двете дами. Разбрах, че по-дребната се казва Ейда. Тя госпожа Маркс ли е, или госпожа Ректър?
— Госпожа Ректър, милорд. По-високата е госпожа Маркс. — Морисън се изкашля. — Докато закусвах с прислужниците, разбрах, че тази нощ лейди Мериъл не е спала в стаята си.
Доминик се намръщи.
— А те бяха ли разтревожени?
— Съвсем не. Останах с впечатлението, че младата дама често нощува извън къщата особено когато времето е топло.
В гласа на камериера се прокрадна нотка на неодобрение.
— Значи не е домошарка. — Доминик измери Морисън с изпитателен поглед. — Какво ти е мнението за предстоящата женитба на Кайл с тази дама?
— Дълбоко се съмнявам в мъдростта на този съюз, милорд — бавно отвърна камериерът. — Бракът е сериозен ангажимент за цял живот. Не е разумно да се подхожда лекомислено към такава отговорна стъпка.
Изглежда този мъж притежаваше повече здрав разум от Кайл.
— Може би господарят ти ще преосмисли плановете си през идните седмици.
Морисън отмести поглед и се загледа безизразно през прозореца.
— Ако девойката не ви хареса, брак няма да има.
Нима камериерът му предлагаше съзнателно да отблъсне от себе си лейди Мериъл? Очевидно точно това намекваше.
— Аз не бих могъл да вземе толкова важно решение вместо брат си.
Морисън разочаровано сведе поглед.
От долния етаж долетя гонгът за закуска. Докато слизаше по стълбите, Доминик се запита дали не бе предназначен специално за лейди Мериъл.
Разбира се, нямаше никаква гаранция, че тя ще се отзове. Двете вдовици бяха заели вече местата си. Доминик ги поздрави любезно и отиде до блюдата върху бюфета, за да напълни чинията си с тънко нарязани парчета шунка.
— Започвам да си мисля, че лейди Мериъл дотолкова ме е намразила, че е решила да избягва докрай срещата с мен. Или за нея е навик да не се появява с дни на трапезата?
— Изглежда ви избягва — извинително отвърна госпожа Ректър. — И друг път се е случвало да се плаши от непознати.
Очевидно жената се опитваше да омаловажи постъпката на повереницата си.
— Трябва ли да очаквам, че ще продължи да се крие, докато не си замина?
— Не е изключено — неохотно кимна госпожа Маркс.
— Може би ще се наложи да организираме лов с викачи и хрътки, за да я принудим да напусне скривалището си — сухо добави младият мъж и се настани на стола.
— В никакъв случай! — рязко вдигна глава госпожа Ректър. Войнственият блясък в очите й странно контрастираше с нежните черти. — О, разбирам, че се шегувате.
Да, наистина се шегуваше. Но ако се наложеше да чака с дни тази неуловима луда да се появи, ловът сигурно ще започне да му се струва доста примамлива идея.
— Имате ли представа къде мога да я открия?
Госпожа Маркс се замисли.
— Прекарва по-голяма част от времето си в градините, но те са толкова огромни, че може да си играете на криеница с дни. Уорфийлд винаги се е гордял с градините си. Всички поколения са добавяли по нещо. За да откриете лейди Мериъл, ще се наложи да наблюдавате къщата на дървото. Сигурна съм, че спи там.
— Попитайте Кемал — предложи госпожа Ректър. — Той знае най-добре. След закуска може да го потърсите из бараките.
Кайл му бе споменал за индийския прислужник.
— Кемал градинар ли е?
Госпожа Ректър кимна.
— Той е единственият, който разбира желанията на лейди Мериъл.
Доминик повдигна вежди.
— Значи тя има специални изисквания?
— О, да. Когато беше малко момиче, изпадаше в истинска ярост, ако главният градинар вършеше нещо, което не й харесваше. — Отряза си малко парче от вареното яйце. — Накрая се принудихме да се откажем от услугите му и назначихме Кемал на неговото място. Освен че отговаря за персонала, занимаващ се с градините, той е и нашата връзка с управителя, господин Кар. Всъщност именно Кемал управлява фермата и надзирава арендаторите. Не знам какво щяхме да правим без него.
Доминик се намръщи при споменаването за избухливостта на лейди Мериъл, но в чутото имаше и нещо обнадеждаващо.
— Щом лейди Мериъл има специални изисквания за градините, то тя не е загубила напълно разсъдъка си.
— Дори и едно куче ще се разгневи, ако промените нещо, с което е свикнало — изтъкна госпожа Маркс. — Нейните предпочитания често са… много странни. Страхувам се, че това е още едно доказателство за лудостта й. — Погледът й се плъзна по увехналите цветя в средата на масата, които тази сутрин изглеждаха още по-гротескно.
Доминик потисна въздишката си, помоли да му опишат как да стигне до градините и след като привърши закуската си, се запъти навън. Излезе в просторния вътрешен двор, покрит с каменни плочи. Отляво имаше голяма оранжерия със стъклен покрив, която бе свързана със задната част на къщата.