— Сега си в безопасност, любима. Вече всичко е свършило.
— Не, не е — прошепна младата жена. — Не е…
Изгладнял от дългата езда, Кайл се нахвърли с вълчи апетит на вкусната храна. Лусия седеше до него сред вълни от шумоляща коприна.
— Вие двамата с Доминик наистина ли се изяснихте или само се преструвате заради мен и татко?
Брат й прокара печеното със солидна глътка бира.
— Направихме го, Лусия. Ти постъпи правилно, като ме накара да те изслушам.
Тя въздъхна облекчено.
— Радвам се. Мислиш ли, че примирието ви ще продължи дълго?
— Да. И двамата го искаме, а и няма за какво повече да си съперничим. — Кайл усещаше, че смъртта на Констанца го бе променила из основи, изпълвайки го с една свобода, която дори той самият все още не разбираше.
— Това е най-хубавият сватбен подарък, който можехте да ми направите. — Лусия се усмихна, прегърна го и стана, за да се присъедини към празнуващите край огъня.
Кайл тъкмо се канеше да си отреже още едно парче от говеждото, когато ножът му застина във въздуха. Нещо не бе наред и то бе свързано с Доминик. Опасност? По гърба му полазиха студени тръпки. Изправи се и огледа тълпата, но дори и след като се качи на пейката, за да вижда по-добре, не откри никъде брат си.
Кога всъщност го бе видял за последен път? Смътно си спомни, че лейди Мериъл се бе отдалечила от огъня, а не след дълго и Доминик я бе последвал. Може би просто младоженците ще продължат празненството в уединение? Как би могло да ги грози някаква опасност в този ограден парк.
Дали обаче още някой не бе тръгнал след тях? Може би се бе промъкнал в Уорфийлд заедно с гостите и сега се бе притаил в сенките, изчаквайки сгоден случай, за да обере някой благородник?
Глупости! Май даваше прекалена воля на въображението си. Скочи от пейката и се протегна отново към халбата с бира. Но изведнъж застина. Неясното чувство на безпокойство се засилваше. Може би наоколо нямаше никакви престъпници, но Доминик и Мериъл се бяха насочили към стария замък, а мястото бе опасно, особено през нощта. Нищо чудно да има и падащи камъни.
Отмести чинията си и се запромушва през тълпата. Щеше да засрами младоженците, ако ги свари в интимна поза, но не можеше да пренебрегне предупредителното бучене в главата си.
Тъкмо стигна до пътеката, когато една висока и тъмна фигура изведнъж изникна до него. Беше Кемал.
— Нещо не е ли наред, милорд?
Кайл сви рамене, чувствайки се малко засрамен.
— Може би е глупаво, но съм разтревожен за брат си.
— Странно! Аз пък се тревожа за лейди Мериъл. Може би не е зле двамата заедно да проверим. — Въпреки тихия глас думите не бяха молба.
Кайл си каза, че един съюзник няма да му е излишен.
Доминик погледна към Мериъл, опитвайки се да отгатне израза на лицето й в тъмнината.
— Какво искаш да кажеш с това, че не е свършило?
Тя преглътна.
— Спомняш ли си, че ти споменах за онзи спор за бебетата? Той беше между баща ми и чичо ми. В Камбей. Няколко дни преди да напуснем военната база. Аз… Мисля, че баща ми му е съобщил новината, че майка ми отново е бременна. Ако детето беше момче, неговият брат никога нямаше да наследи титлата и имението.
Доминик затаи дъх.
— И Греъм е бил разгневен, макар да е знаел, че подобна възможност винаги е съществувала.
Мериъл разтри слепоочията си.
— Аз съм се родила доста след сватбата на родителите ми. После са минали още години, така че бременността на майка ми е била голям удар за него. Той избухна, крещейки, че е взел на заем пари, разчитайки на наследството си. Баща ми отвърна, че веднъж вече е платил дълговете му, така че оттук нататък ще трябва да се научи да живее само с рентата си. Чичо ми изруга, после се извини и заяви, че занапред ще е много по-внимателен, след като вече не е сигурно, че някой ден ще стане граф. Но беше… побеснял. Аз… Аз не мога да престана да се питам дали той не е имал нещо общо с клането.
Доминик тъкмо се канеше да я увери, че това е невъзможно, когато един студен глас преряза нощта.
— Значи си спомни. Точно от това се страхувах, когато започна отново да говориш.
Тъмната фигура изплува от мрака. Греъм изкачи последните стълби. Носеше тежкия бастун в ръка. Замислено изгледа Мериъл.
— Предположих, че си загинала в Алури. За мен беше страшен шок, когато се появи, но след като беше полудяла и онемяла, можех да те оставя да живееш. — Завъртя нехайно бастуна между пръстите си. — За теб наистина щеше да е много по-добре, ако си беше останала луда.