Доминик реши, че е време да разкрие присъствието си, пристъпи напред и изрече:
— Добро утро, Мериъл. Дойдох да ти помогна.
Ножиците й отрязаха един клон със смъртоносна точност, но тя не се обърна, макар че знаеше, че мъжът е там, притаен зад гърба й. Усети го по лекото напрягане на раменете й. Роксана обаче тутакси излезе от сянката на царицата и с един скок се намери в краката му. Протегна глава и зачака да я почеше зад ушите, после отново се отдалечи.
Мериъл вече бе подрязала няколко шахматни фигури. Доминик събра падналите клони. Песента й продължаваше да се лее. Отново се загледа в усърдно работещото момиче. Развесели се, като откри, че главата на царицата изглежда разрошена, защото Мериъл не достигаше толкова високо. Значи можеше да й бъде полезен.
До черния офицер бяха оставени инструменти. Доминик взе чифт дълги градинарски ножици и се насочи към бялата царица. Протегна се и посегна да отреже горните клони.
Песента тутакси секна. Мериъл рязко се извърна. Държеше ножиците си насочени напред като смъртоносно оръжие. Погледът й се отмести към главата на царицата.
— Няма да повредя нищо — увери я Доминик. — Дори и един неопитен джентълмен може да свърши тази работа, след като храстите са толкова добре оформени.
Мериъл светкавично извърна очи. Погледите им и този път не се срещнаха, но тя изглеждаше успокоена. Извърна се към храста, който подкастряше, и ножицата й отново заработи. За негово съжаление не поднови песента си.
Денят бе топъл и сакото само му пречеше, затова го захвърли настрани, а после поднови работата си. Трябваше да положи огромни усилия, за да оформи добре главата на царицата. Ако сгрешеше, лейди Мериъл сигурно щеше силно да се разгневи.
Беше толкова погълнат от подрязването, че едва не се блъсна в нея, докато щракаше усърдно с ножиците около храста. Политна настрани, за да не настъпи босите й крака, и я подхвана за лакътя. Сякаш всичко наоколо замря — самият той, тя, дори ленивият вятър в клоните.
Всичко, с изключение на сърцето му, което заби по-силно.
Сведе поглед към главата й. Тя стоеше застинала, с очи, приковани във врата му. Зърна туптенето на пулса на шията й. От двете страни на лицето й се стичаха тънки струйки пот.
Господи, бе толкова дребна, че главата й едва достигаше брадичката му. Въпреки деликатното си телосложение обаче не изглеждаше крехка. Сила бликаше от цялата й напрегната фигура. Какво ли щеше да види, ако тя повдигнеше скромно спуснатите си ресници? Уплаха или гняв?
— Не си свикнала да те докосват, нали? — Насили се да освободи ръката й. — Въпреки това женените хора се докосват по най-интимен начин. Питам се как ли ще реагираш на подобно докосване? С погнуса? С търпеливо примирение? Или може би ще изпиташ удоволствие?
Очакваше, че ще се отдръпне и ще побегне. Вместо това тя вдигна лявата си ръка и докосна голия му врат. Мускулите му мигом се напрегнаха в отговор на нежната ласка на пръстите й. Усети леката грапавина на мазолите, чу лекия стържещ звук, когато докоснаха мустаците му. После се плъзнаха по шията, брадичката и ухото му.
Господи, поне го забелязваше.
— Ти притежаваш глас, Мериъл — тихо промълви Доминик. — Не можеш ли да го използваш, за да кажеш „да“ или „не“? Или да произнесеш името ми?
Тя рязко се извърна, прекоси „шахматната дъска“ и застана до черния офицер. Движенията й бяха резки и напрегнати.
Доминик предположи, че това е нейният начин да каже „не“.
Ръцете й трепереха толкова силно, че ножицата се вряза твърде надълбоко, обезобразявайки гладката тъмна повърхност на офицера. „Той е виновен!“. Само за някакви си два дни се бе превърнал от същество без никакво значение — не по-важно от малко врабче — в човек, реален колкото Кемал.
Мериъл спря и се опита да успокои дишането си, преди да се заеме отново с подрязването на офицера. Ренборн скоро щеше да си замине. Принадлежеше твърде много на света, за да се задържи в такова уединено място. Но дотогава щеше да смущава нейния покой, защото бе невъзможно да пренебрегва присъствието му.
Поне подкастряше храстите, без да ги поврежда. Погледна през „шахматната дъска“. Беше вдигнал ръце и оформяше главата на царицата. Бялата риза подчертаваше широките му рамене. Бе мускулест и гъвкав. С тънка талия. Оформяше се триъгълник, който бе доста приятен за окото. Продължи да го наблюдава, очарована от движенията му. Доминик свърши работата си и понечи да се извърне към нея.