Мериъл бързо сведе глава и се зае с офицера. Усети как по лицето й избива гъста руменина. Харесваше й да го наблюдава, макар да не разбираше защо. Всеки ден в Уорфийлд виждаше пчели, язовци, птици, пеперуди и всякакви други създания. Те бяха красиви по своему. Младият мъж бе просто още един красив звяр, не по-различен от останалите и не по-значим от тях.
Повтори си го няколко пъти… ала не можа да се убеди докрай.
Глава 6
За щастие времето бе прекрасно. Кайл бе благодарен на Бог за тази милост, защото Констанца бе прекалено слаба и отпаднала, за да може да понесе развълнуваното море. Духаше съвсем лек ветрец, достатъчен, за да издуе платната на кораба, който ги отвеждаше на юг към Испания.
Кайл я настани на задната палуба, където можеха на спокойствие да се любуват на морската шир и прелитащите чайки. Кожата й бе загоряла от слънчевите лъчи, създавайки илюзията за здраве. Богатите и топли тонове винаги са били неизменна част от необикновеното й очарование.
— Дори светлината е различна тук — промърмори тя. — В Англия е студена и синя. Тук е по-топла. Наситена с червено и жълто.
Странно. Кайл винаги бе копнял да пътува, а сега бе толкова разсеян. Цялото му внимание бе съсредоточено върху Констанца.
— Онова момиче в Шропшир, което ще бъде твоя съпруга — лениво продължи тя, — как изглежда?
Почти не бе мислил за Шропшир, нито пък за това, което в момента ставаше там. Опита се да си припомни как изглеждаше лейди Мериъл.
— Дребна особа. Безцветна. — Устните му се извиха в насмешлива усмивка. — И много, много богата.
Очите на Констанца се разшириха.
— Говориш така, сякаш не ти е харесала.
— Аз почти не я познавам. Мъжете от моята класа не се влюбват в жените, за които трябва да се оженят. Животът ми принадлежи на Рексъм. — Опита се да прикрие горчивината в гласа си, но без особен успех.
— Глупости. Никой не може да те застави да се обвържеш против волята си. Със сигурност би трябвало да изпитваш поне малко привързаност към момичето, за което смяташ да се ожениш. — Констанца се намръщи. — Макар че ми е трудно да повярвам, че при следващата ви среща тя няма да забележи, че нейният поклонник не е същият човек. Никои близнаци не си приличат чак толкова, че една бъдеща съпруга да не може да открие разликата. Да не би да се надяваш, че тя ще се разгневи и ще откаже да се омъжи за теб?
— Няма да забележи. — Извърна поглед. Не биваше да казва повече. Но навикът да бъде честен бе по-силен от разума. — Момичето не е съвсем наред с главата.
Констанца смаяно ахна.
— Кайл, нима смяташ да се ожениш за някакво глуповато създание или за луда? Ти не би направил нещо толкова абсурдно!
— Лейди Мериъл не е нито глупава, нито луда. Тя просто… пребивава в свой собствен свят. Чичо й се надява, че женитбата ще я върне към нормалния живот.
Констанца издаде няколко трудно определими звука на испански, които изразяваха явното й отвращение.
— Може би в случая ти си лудият, querido. Да изпратиш своя брат, когото презираш, да ухажва бъдещата ти съпруга, която пък не е с всичкия си! Madre de Dios7! Нима не те интересува какво ще стане с остатъка от живота ти?
Кайл отиде до перилото, облегна се на полираното дърво и се загледа в морето. Когато баща му за пръв път повдигна въпроса за брак с лейди Мериъл, идеята му се стори приемлива. Тогава бе уверен, че винаги ще има Констанца. После тя се разболя и повече нищо нямаше значение за него.
— Разкажи ми за брат си, querido. Той все пак е плът от твоята плът и кръв от твоята кръв. Двамата сте дошли на този свят от една и съща утроба.
— Навярно сме се сбили за пръв път още там — сухо отвърна Кайл.
— Винаги ли сте били врагове?
Кайл проследи с поглед как една чайка се стрелна към морската повърхност в преследване на плячката си. След дълго мълчание тихо заговори:
— Не. Понякога сме били и приятели. Добри приятели.
Припомни си нощите, когато двамата с Доминик бяха споделяли едно легло, сгушени един до друг. Говореха с часове и се смееха. Доминик имаше много заразителен смях. Стомахът му се сви на топка при тези спомени.
— Какво се обърка в отношенията ви? — Въпросът й бе нежен като морския бриз.
Това, че никога не бе споменавал на Констанца за брат си, не бе просто случайно. Дори с нея му бе твърде болезнено да говори за него. Но времето на тайните бе отминало.
— Като деца винаги бяхме заедно. Тичахме на воля из Дорнлей, имахме един и същ учител. Понякога се карахме, но никога за нищо важно. Бедите започнаха, след като ни изпратиха в различни училища.
— Сигурно е било трудно и за двама ви.
Ръцете му се вкопчиха в перилото. Кокалчетата на пръстите му побеляха. През първите дни на пребиваването си в Итън плачеше по цели нощи. Това продължи, докато едно по-голямо момче не го разкри и му се подигра пред всички. Доминик не бе имал подобни проблеми в Ръгби. Когато си дойде за ваканцията, не спря да говори с въодушевление за новия си живот. Засегнат, че изглежда вече не е толкова важен за брат си, Кайл се отдръпна, затваряйки се в отчуждено мълчание. Тогава близостта им понесе първия фатален удар.